Спомням си на Великден 2021г. гледах "Шоуто на Рачков". Певицата Поли Генова предстоеше да каже какво предстои на 30-ти юли. Разбра се, че ще е първият и самостоятелен концерт в Античният театър в Пловдив. Тя ми е любимата певица от много време насам. Толкова много исках да отида, знаех, че шансът ми е много малък,но не се отказах до последно. Като се замисля не беше толкова трудно отколкото изглеждаше.
  Само 2 дена по-късно купих билетите за концерта ѝ. Много бавно минаваше времето до 30-и. В последствие се разбра, че с една друга фенка на Поли ще сме на един сектор. Общо взето ние феновете ѝ щяхме да се съберем на едно място заедно. Бяхме ѝ подготвили подарък и бяхме направили плакати.
  Накрая дойде 30-и юли,трябваше да ставам рано сутринта,защото пътувахме с влак до Пловдив.Пристигнахме към 13 и нещо,и решихме да намерим Античният театър,за да ни е по-лесно после.С много питане го открихме,както се казва "С питане и до Цариград се стига".След това решихме да отседнем в един парк,защото  беше много топло около 40°,да не казвам и повече...Бяхме се разбрали да се чакаме пред един паркинг до Античния в 18 часа,а концертът започваше в 20:30 часа.Та така,събрахме се всички.Много се зарадвахме едни на други,все пак чакахме този моментът от толкова дълго.До Античният театър имаше едно заведение на което седнахме.Малко по-късно влязохме и в Античният театър,още от влизането се усети тръпката.Настанихме се на секторите ни и приготвихме плакатите.Концертът започна малко по-късно.
  Най-после дойде моментът,моментът в който ще я видя за първи път на живо от толкова години.С излизането ѝ на сцената се усети емоцията,просто няма как да се опише,това за мен остана спомен завинаги.Вдигнахме плакатите 2 пъти,един път на песента "Още" и втори път на "На инат".
  След концерта се събрахме,трябваше да изчакаме 15 минути,за да видим Поли.През това време си правихме снимки,клипове и така нататък.Минаха 15-те минути и отидохме при нея.Когато отидохме и я видях още по-отблизо,още повече не можех да повярвам какво се случва.Дойде и ни каза,че е видяла плакатите ни.Дадохме ѝ подаръка.Много ѝ хареса.След което си направихме обща снимка всички.После я попитах дали може да я прегърна и тя отговори с да.Направихме си снимка по отделно и си тръгнахме.Аз още не осъзнавах какво се случва,трябваше ми поне 1 седмица,за да осъзная,че една мечта ми се е сбъднала.С това което разказах искам да кажа,че на човек може много неща да му изглеждат невъзможни,докато не повярва в тях.Точно така стана и с мен,но аз този път страшно много повярвах в тази моя мечта и тя се сбъдна.