Глава XIV
Триград не беше никак далеч от Смолян и все пак- планински път с много завои- отнемаше си време. Тръгнаха с три коли нататък- Снежана и Орлин в едната, Ямурлийски с колега и още двама в третата.
Девет вечерта минаваше и нямаше много движение по пътя, което улесни и пътуването им. Орлин се взираше в нощта и светлините на фаровете. Погледът му скачаше с честотата на подминаване на линиите на маркировката. Имаха ясна следа за първи път и това донякъде внасяше ред в мислите му, а може би и спокойствие. Следа за убиеца- да, а за жертвите? Страхилов вече ги смяташе за такива. Надеждата да са похитени, отвлечени, но все още живи, бавно се изпаряваше от съзнанието му- като вода в пустиня, която видиш в далечината, а с разочарование стъпиш върху прах и пясък щом я настигнеш. Толкова се беше улисал, че за малко да изкара колата извън пътя, когато пред него изскочи някой с качулка на главата. Не успя да види почти нищо, защото сянката изчезна мигновено. Той спря и наби спирачки.
- Какво ...