24 jul 2009, 10:56

* * *

  Prosa » Cartas
1.1K 0 1
2 мин за четене

Ето ме тук сега, останал сам, озверен.

Изпълнен съм със злоба, гняв, омраза.

След всичките години, в които бях до теб.

След всичките премеждия... едно голямо нищо!

В един ден сме приятели, а в друг просто непознати.

Малко ли направих за теб, малко ли не страдах?

След всичките години, в които бях до теб,

Ти просто реши да ме изтриеш от живота си!

Всеки път, когато имаше нужда някой да те изслуша,

някой да те подкрепи, утеши, да повярва в теб,

всеки път, когато търсеше ме, аз бях там!

Всяка ш***на минута мислих аз за теб.

През всичките години бях душевно кошче.

През всичките години се стараех да те разбирам,

правих всичко по силите си, за да ти помагам както мога.

Сякаш всяка моя дума и постъпка никога не са били истински.

Всеки път, когато срещаше друг... мен просто ме забравяше,

унижаваше и зарязваше, а само как ме нараняваше, приятелко!

Всеки път, когато се връщаше с подвита опашка след всяка провалена връзка,

аз те приемах с отворени обятия, прощавах и забравях болката.

С времето обаче нещо в мен бавно почна да изстива

и накрая безразличието обгърна нарената душа,

Но отново намерих сили, дори и аз не знам как,

но успях да дам още един шанс на приятелството наше.

И ето пак реши да унищожиш и малкото, което ми остана,

с лека ръка го направи и дори не ти пука, както и на мен,

иронично или не, вече не ме боли, преодолях го,

и не аз ще съжалявам за проваленото приятелство.

Приятелко любима, колко много те обичах и държах на теб,

няма я обичта, няма го и безразервното доверие към теб,

всичко си отиде и нямам намерение да търся нещо от изгубеното.

Ти бе идеалът ми за жена, грешка или не, оставих се на сърцето.

Ще дойде ден, ще чуеш пак за мен и ще се натъжиш.

Ще си спомниш как прекарвахме с часове в разговори,

ще си спомниш и колко много те обичах и ще се усмихнеш,

за разлика от теб, аз не ще ги помня, теб те няма вече в моето сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Benifios Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...