11 ene. 2017 21:05

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 

  Prosa » Relatos
3124 39 80
4 мин за четене

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Това, без което не можем »

1 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разтърсващо е! Много силно! Браво!
  • Умееш да разказваш толкова естествено, с лекота, а постигаш невероятно силно въздействие! Браво, Кети!
    Честита победа в конкурса!
  • Разтърсва, ей така простичко, но яростно. Поздравления!
  • Поздрави за прекрасната творба !
  • Много...а, не...Случката е убийствена. Едва ли е измислена...И е написана така, че да се разплачеш....Ето така се пише...кратко и ясно. Браво!
  • Много тъжно...
  • Честито,Кети!
    Пожелавам ти още такива творби!
  • Честито първо място, Кети! Покъртителен разказ...
  • Радвам се, че прочетох! Благодаря!
  • Страхотен разказ. Отдавна не бях чел такава истинска история от живота. Когато нещата тръгнат на зле вървят така до края и няма спасение...
    И въпреки това продължаваме да живеем и да се радваме на живота...
    Поздрави!
  • По истински разказ не бях чела, просто покъртително истински! Пишете с такава лекота и за жалост образа на мъжа се препокрива с 90% от мъжете.
  • Трогателно и истинско.Кети с удоволствие чета написаното от теб и си мисля,че в душата ти е само доброта и желание,да промениш света.Честито заслужена награда!
  • Честита награда! Най-хубавите разкази са уви, за хорската мъка!
  • Вероятно, героинята е живяла други животи четейки книгите, а в нейния собствен е била на колене...
  • Прочетох разказа. Няма нужда от много думи, за да се коментира.
    Безнадежност.
    И това е живот.
  • Жената, която имаше всичко...Всичко! Поздравления!
  • Истински Бисер ! Почуствах реално всяко чувство на бедната Русана ! Поздрави!
  • Честита награда! Ювелирно изпълнение! Не може да се забрави!
  • Разтърсващо! Ужасите от реалността в България! Предали сте го много хубаво! Поздравления!
  • Всъщност безумната нищета, бедността, която би трябвало да бъде немислима в една уж цивилизована, уж европейска страна в 21 век, е голямата тема според мен. Изземването на ресурси от латифундистите в целия свят, включително българските, липсата на каквото и да е съпричастност към буквално умиращите от глад в България, по-лошо - липсата даже на желание и дори на досещане, че това е най-важната задача на съвсем временните управляващи, управляващи и по волята и на същите тези умиращи от глад, да направят всичко, за да няма гладни и умиращи от глад, които са работили и плащали цял живот, ето това също го няма. И затова мисля, че темата ти е безумието на част от преситеното стадо - това стадо аз не мога да нарека част от обществото, щом има хора, които просто умират. Не от болест, не от инцидент - а от глад и студ. Моето младежко подозрение от преди много години, че единствената грешка на природата е създаването на девиацията човечество изглежда е правилно. Честито първо място!
  • Колко тъжно...
  • Никой не може да надбяга съдбата си, дори литературен герой!
    Харесах!
    *****
  • Допадна ми. Впечатлен съм. Поздравявам Ви!
  • Завладяващ разказ! Поздравления!
  • Пак го прочетох. И пак ми хареса.
  • Поздравления. Потресаващ е!
  • Когато мислиш, че вече няма какво да ти вземат...Поздравления за разказа, Катя!
  • Разказът ти е чудесен! Поздравления!
  • Много-много ми хареса и ме разтърси! Поздравления, Кети!
  • Онемях! Не знам в какъв конкурс е участвал този разказ, но според мен мястото му е в челната тройка поне!
    Човешката мъка и човешката жестокост понякога са едно бездънно море. Поздравления за майсторския начин, по който ми бръкна в душата, Кети!
  • Когато не върви - не върви..., трябва и малко да си отваря очите..., не е виновна само съдбата...!!!
  • Страхотен разказ, покъртителен...Радвам се, че те открих, Кети и ще те четя редовно.
    Днес хората не могат без мобилния си телефон... но все още има и такива, които четем, пък дори да е в телефона сайта с творчеството
  • страхотен разказ, истински, от него боли, както боли, когато четеш за Моканина и бялата лястовица... Благодаря !
  • Егати! Да пукне дано от най-мъчителната смърт тоя... тоя... Ахх, че не намирам думи от яд и бяс!!!
  • Поднасям ти закъснели аплодисменти, Кети! Жесток разказ, като шамарите на живота. Грабваш от първите редове и продължаваш да водиш читателя с лекота и притегателност! Майстор си, признавам ти го!
    Браво и честито първо място в конкурса, мила!
  • Наша си действителност! Лиричен реализъм в действие.Радвам се за успеха ти,Катя!😍
  • Много силно и изключително завладяващо! Честито!
  • Мариана - "Три ябълки паднаха от небето"...така е името на книгата на Нарина Абгарян...
  • Висок професионализъм!
    П.П.
    Кети, коментарът ти под моята творба е чест за мен!
  • Ти като хванеш перото, Кате, читателят трябва да хване кърпичката...
    Много сила има в думите ти!
  • поздрави!
  • Поздравления!!!Много реално и точно!
  • Страхотно, много силно и колоритно. Всичко си представих и видях, все едно живея до нея.
  • Много силен разказ - и стоплен от мека, приглушена тъга по човешкото! Поздравления, Кети!
  • Разказ, който оставя диря в сърцето!
  • Много силно, истинско, докосващо. Харесах!
  • Много пъти четох тоя разказ, Кате, пишеш завладяващо и стискащо гърлото.
  • Трогателен, майсторски написан разказ!...Поздравления за първото място, Кети!...!...
  • Брависимо!
  • Честито и от мен
  • Честито и от мен, Кети!
  • Честито, Кети! Аз гласувах за разказа "Биляници" на Георги Стойков, но и твоят разказ много ми хареса - първият коментар на страницата ти е мой. Поздравявам те за заслуженото първо място! Чакам с нетърпение новата тема!
  • Честито, Кети! Поздравления за първото място, заслужи го с хубавия си разказ!
  • !
    Успех на конкурса, Katriona!
  • Тъжно!
  • Майсторски написано, с такава човещина, с въздействаща образност! Прекрасно е, че има българи с толкова буден и красив ум !
  • Дълбоко и силно! Разказ, който ще помня!
  • Разказваш брутално и увлекателно. Ще те следвам...
  • Пипна ме това... болезнено.... много казваш, много заключения могат да се извадят... истинско е. Така го усетих. Кети!
  • Кате...
  • Събра ми се буца в гърлото... Колко силно! Слагам в "Любими".
  • Сърцето ми прескочи няколко удара, оживя картината и чувството, че си ограбен, ме стисна за гърлото. Поклон ти за майсторството, мила Кети!! И успех!!
  • Аплодисменти, Кети! И успех!
  • Това сигурно е било преди години? Защото вече, уви книгите не струват толкова скъпо, че някой да поиска да ги продаде... А племенника - книгите би ги взел само заедно с къщата.
  • Мисля,че искаш да кажеш:"Най страшно е когато и духовно обеднееш"
    Тогава и душевните дрипи са нещо.
    Поздрав от мен!
  • Който го може, го може. Настръхнах докато четях, много силен заряд носи разказа ти. Поздрави и успех!
  • Разтърсваща история.Поздрав за умението да въздействаш„
  • Силно перо имаш, Кети. Въздействащ разказ!
  • Този ме удари право в сърцето! Да ти кажа "Браво" ми звучи обидно малко, Кети! Отивам да си подредя книгите! А на теб - Успех!
  • Много хубав разказ. Благодаря, че прочетох.
  • Хубави, добре написани разкази, дори и на най трагични теми, винаги ми харесват. Без да сравнявам, пази Боже, ми навя асоциация с О'Хенри. Браво.
  • Прочетох с интерес!
  • Поздрав, Кети! Наистина си майстор!
  • Ох! Почувствах се на мястото на жената. Много реалистично пресъздадено.
  • Покъртителен разказ, Кети! Звучи ми толкова автентично, че сякаш няма начин да е измислен. Напомни ми за филма "Монпарнас 19". Този племенник е сякаш онзи търговец, който като лешояд изкупи посмъртно на безценица картините на Модиляни, за да спечели от тях милиони, ощетявайки наивната и доверчива вдовица. Благодаря ти за удоволствето да те чета. Майстор си не само в поезията, но и в разказа!
    А този поставям в Любими.
  • Харесах
  • Ех,Кети, като че ли на две- на три, нахвърляла си едни простички истини, които ни показват голямата истина - накъде е човек без духовност? Въпреки трагичния живот на тази жена! Майсторица! Трогна ме!
  • Харесах! Вълнуващ разказ!
  • Най-ценното за Русана - това, без което не може... Представила си стойностите на съпруга и тези - на племенника, за да се стигне до тези - на жената, която не става за нищо. Андерсеново звучене... Хубав разказ! Поздравления, Кети и успех!
Propuestas
: ??:??