11 abr 2010, 22:48

* * *

  Prosa » Otros
1K 0 0
1 мин за четене

Слънцето закачливо скача през пердетата и влиза в стаята. С Утрото си играят на криеница. Всеки бърза да се скрие. Нежен лъч погалва ме по бузата и ме приканва в играта.

Всеки ден влизам в тази игра. Кога с усмивка, кога с тъга, но играта продължава. И Утрото тича, и Слънцето, но все още не са открили място да се скрият. Тичам и аз с тях. Прескачам планини, препъвам се в камъчета, разхождам се сред поля, обсипани с цветя. Понякога, опиянена от аромата, сядам за почивка, но играта продължава.

Гоним се от сутрин до здрач. Смях ехти и неспирна глъч. С очи попила и радостта, и страданието в прегръдките на Нощта, разказвам на Луната. Какви пътечки има по света. Къде и как съм се изгубила, но Слънцето изскачало зад някоя тревичка и пак играта продължава.

Безспирна е таз игра. И път да няма, и поляни обсипани с цветя дори - играта продължава.

Целта й? Никой не я знае. Всеки си измисля повод да играе. Влиза изведнъж и изведнъж излиза. Бягаме един от друг и така - без почивка, но и Слънцето, и Утрото все още тичат и не са открили място да се скрият.

Дали не е в това целта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...