РЕБЕЛДЕ, е една известна група, в света те са невероятни. Анаи мнoго обича Дулсе като сестри, те всичките от групата са едно семейство е, вярно, че всеки от групата има трудни моменти, но са успявали да се справят и да ги продолеят. Докато раздавали афтографи, едно 16 годишно момиче се появило, извадило пистолет групата се уплашва много, тя насочва пистолета към Дулсе, тя става и и казва

- миличка успокой се остави го на земята,

- съжалявам, но не мога да го направя, толкова пъти сте пели по света,  нито един път не сте минали през нашата държава. Нима не разбирате, толкова много неща ми са се случили, но като разбрах, че няма да идвате, ето, сами виждате, че

оръжието не е насочено към вас, а към теб Дулсе.

- Моля те остави го, няма да се обадим в полицията, кажи какво искаш и ще ти дадем?

- не искам нищо от вас, пък и за какво ми са пари няма да послужат за нищо, аз единствено искам да дойдете да пеете само това искам, но вие явно няма да дойдете. Тогава съжалявам, ама много ви съжалявам, колко жалко, че днес за последен път ще раздаваш афтографи, Дулсе, жалко нали сбогом Дулсе и я прострелва след това си тръгва. Алфонсо тръгва към нея, но не успява да я настигне. Извикали бърза помощ завеждат я в болницата състоянието и е много зле остава само да чакат. След три часа им съобщават да се приберат и утре пак да дойдат на обяд, всички си тръгват с изключение на Анаи. На сутринта, докато Анаи спи в чакалнята, се появвява, момичето простреляло Дулсе, тя сяда до нея оставя и писмо, в което пише, че знае коя е тази.

- Ани Aни събуди се

- какво е станало? тя е добре нали?

- не Ани моля те, само да не плачеш, Дулсе е изпаднала в кома

- лъжете, не е вярно не неееееееееееееееееее. И така дните минавали бавно, а тя така и не се събуждала. Идват от полицията и им казват

- не 16 годишното момиче е застреляла Дулсе, а двойничката и

- но как е станало това? ние видяхме как тя държеше оръжие

- знам, че ви е трудно, но един трябва да дойде с мен, за да даде показания

- аз ще отида

- Мей сигурна ли си, че искаш да отидеш?

- аз ще дойда с теб

- не може, само тя трябва да дойде.

- Добре. Маите тръгнала към управлението, докато пътували натам, тя забелязва убийцата истинската, но не казва не инспектора.

В болницата им съобщават добра новина.

- Rebelde, имам добра новина за вас и лоша, коя искате да ви кажа? лошата или добрата?

- добрата!

- добре, ето какво тази сутрин Дулсе се събуди, прегледох я и се оказа, че вече е извън опасност

- а лошата каква е?

- лошата е, че след като излязохме, да ида при друг пациент. После се върнахме, но нея я нямаше

- какво? лъжете

- истина е. Когато Маи се върнала и, разбрала за Дулсе се натъжила много, но най-вече Анаи. Започнало разследване. Кристофър решава да излезе надолу. Когато, излязъл той отива в кафенето, където станал инцедента, но веднага излиза. Тръгнал към болницата с колата си, по едно време спира, за да си почине малко, но го нападат крадци и се опитват да го отвлекат, но не успяват. Точно тогава идва полицията, която дежури нощем и ги отвеждат в управлението. Той се прибира да си приготви багажа, за да отплава да намери Дулсе. Преди да тръгне се обажда на Кристиан най-добрия му приятел?

- Кристиан, аз ще отпътувам с яхтата на баща си и отивам да търся Дул.

- но точно сега ли?

- да, защо?

- защото, сега се обадиха от управлението, че са намерили мъртва жена,  която прилича на Дул

- какво? идвам недей

- но ти нали ми каза сега, че.... прекъсва го

- да, казах, но се оказа, че това не е тя. Има вероятност тя да е жива, само това ни, казаха

- Кристиан, аз съм сестрата на Кристофър

- тогава къде е той?

- излезе толкова бързо, че не го забелязах

- добре

- чао

- чао. 

 Три години по-късно, Кристофър се обажда на Анаи и я моли да се срещнат, тя се съгласява.

- Ани, помниш ли, когато преди две години, изчезнах и после се върнах

- да, помня, защо?

- докато бях на острова на, който се блъснах в едно дърво

- и

- на следващия ден написах на пясъка помогнете ми

- и!

- забелязах едно момиче, което прилича на Дулсе, но като отидох при нея наистина беше тя. Започнах да я питам, защо не се върна, тя ми отвърна, че си е загубила паметта и помни само тебе Ани

- истина ли е, това, което казваш

- да, истина е, но

- какво, но

- тя не пожела да се върне

- защо

- но знам едно? Зная, че тя ще се върне

- а Кристофър, знам как се казва мoмичето простреляло Дулсе, казва се Лорена, като чува името, той избягва.

След като Кристофър избягва от кафенето, през това време на острова на, който е Дулсе, идва полицията и започва да разпитва за момиче на име Дулсе, след като разбира за това Дул, отива в колибата взема химикалка и лист и започва да пише писмо, в което разкрива къде се намира.

"Ето как стана всичко, сигурно помните преди три години,, ние раздавахме афтографи в едно заведение и аз по едно време излязох, за да изпуша една цигара. Отидох на по-спокойно място, но ме нападнаха едни непознати, аз се опитах да избягам от тях, но не успях. Докато се борих с тях, един взе една бутилка и ме удари силно по главата и ме изведоха извън страната. Три месеца по-късно се събуждам в една колиба, когато излязох навън, имаше само три деца и две жени. Едно от децата ме видя и ми каза, че се намирам на остров, отдалечен много от Мексико. След това, което чух, се притесних много, тръгнах да бягам, но изведнъж ме заболя силно главата и припаднах. На сутринта ме намира жената от селото и ме отвежда в колибата, като се събудих се оказа, че нищо не си спомням. Дни наред се опитвах да си спомня, но нищо не успях и затова не ви потърсих. Но днес в селото, дойдоха едни полицаи и сега разпитват жените за мен. А Анаи, не забравяй като свърши всичко това – изпитанията, ще ти призная една истина. Много ви обичам, дано да сте добре, аз съм си наред, само малко полудях, но това не е проблем. Като прочетете писмото изчакайте три месеца и тогава ще се върна с много обич и любов Дулсе Мария, пазете се te amo, te amo, te amo". Дата: 18.08.08.год. След като Дул успява да напише писмото, тя си тръгва от острова. Месец по-късно писмото от Дул се получава. Рано сутринта Анаи и Пончо се карат?

- стига си повтаряла едно и също аз те обичам

- ако ме обичаше нямаше да ходиш при друга

- боже господи! колко пъти да ти повтарям, че онова момиче беше моя фенка, и я доведох у нас, защото нямаше къде да спи

- значи така, тогава ще отречеш ли, че те видях да се любиш с нея, а кажи де, кажи ми защо?

- значи искаш да ти кажа, а

- да, искам да ми кажеш истината и без повече лъжи

- ето какво стана снощи: като пристигнахме, тя толкова бързо влезе в къщата, че не я забелязах, по-късно към 21.30 си налях едно уиски, тя дойде при мен и ме помоли да оставя чашата, защото вече бях много пиян, аз я оставих, но после пак си налях уиски изпих почти цялата бутилка.

- Щом ме видя Лусиана, тя грабна шишето, което беше празно и го хвърли и започна да ми се кара

- еми, че как ти без уискито си не можеш

- И щом, го изхвърли, дойде при мен, помоли ме да стана и ми обеща, че тя ще ми помогне да се кача, но аз отказах и тя ме видгна с

всичка сила и ме заведе до стаята. Тя реши да ми направи кафе, донесе го и аз и се нахвърлих, защото бях пиян тя ме отблъсна, аз пак и се навхърлих и тогава ти дойде влезе в стаята и си помисли, че тя и аз сме правили любов. Тя се опита да те настигне, да ти обясни за случката с нея и с мен, но ти толкова бързо избяга и Лусиана не успя да ти обясни.

- А защо ми казваш чак сега, това беше беше преди три месеца, а ми разкриваш чак сега

- наистина много съжалявам, че не ти казах по-рано

- добре

- извинявай

- добре разбрах, сега искам да ми направиш една услуга?

- да, кажи

- отиди и вземи пощата

- добре, а и Пончо не ти се сърдя само за наказание, ще почистиш цялата къща, без никой да ти помага

- но!

- никакво но.

 Добре Анаи излиза през кухнята и отива във магазина си. Когато, влиза забелязва, че всички са тука без Алфонсо

- Маите какво става тука? защо сте толкова усмихнати всички?

- ами ние с Педро се сгодихме и ще се оженим точно след месец

- но това е чудесно, поздравления, не знам какво ми става, аз ви поздравявам, а още не сте се оженили

- не Ани няма проблем само, че сме малко тъжни.

- Защо, нали сме тука приятелите ти, семейството ти

- да, но Дул я няма и много ми липсва. Докато Ани утешава Маите, се получава писмото в дома на Кристофър.

Телефонът на Кристофър звъни

- ало, да! кажете кой е?

- не ме ли позна, аз съм баща ти

- какво! как смееш, да ми се обаждаш след като напусна мен брат ми и майка ми, още преди десет години и се осмеляваш да звъниш

- синко? искам да се срещнем

- защо да ми кажеш, че си ни напуснал, защото сме били зле финансово или да ми кажеш истината

- сине

- добре, ще се срещнем, но при едно условие, да не си доближил майка ми и брат ми ясно ли ти е?

- да. След този разговор той не издържа, и отива да пие. След час.

- Имаме един проблем

- Кристиан, какво е станало?

- стана това, че Кристофър го няма

- знаем, той разговаряше по телефона с някой, но иначе е, тук може да е вън

- ходих, но и там го няма, обадих се в дома му и там го нямаше, няма го от три часа

- опа

- какво опа

- а Алфонсо от кога си тука?

- от тридесет минути

- Ани за случката

- не ми се извинявай. Станалото не си мисли, че ще се измъкнеш толкова лесно. Идва Укер много пиян и пада на земята Ани - розата го отвежда във тях. През това време майката на Укер, чете писмото от катеричката-Дул.

- Кристофър имаш писмо, отново ли си пил, колко пъти да ти повтарям, че ти забраних алкохола

- напих се, защото познай кой се обади? (смее се)

- я стига си се смял и кажи кой ти се обади?

- обади ми се, нашия мил баща, помоли ме да се срещна, аз се съгласих

- и защо не отиде?

- защотоооооооо заспива и захърква.

Кристофър заспива дълбоко и никой не го събужда. Когато се събужда забелязва, че до него стои Дулсе

- оф дори вече от този алкохол имам и халюционации, на всичкото отгоре ми се привижда Дул

- наистина съм аз

- какво това това това не е истина ако си ти? тогава ме целуни, тя го целува, но той отново заспива. След случилото се Дул отива при Ани. Анаи спи и я събужда звънецът

- оффффф кой е сега пък, само да не е Пончо, да ме моли да го освободя, но няма отваря вратата и забелязва, че това е Дулсе

- не мога да повярвам на очите си, та това си ти Дул, аз те мислех, че си умряла

- но както ти сама каза, да това съм аз.  Двете се прегръщат и се разплакват, докато плачат идва Кристиан и като я вижда, изтичал при нея и се првегръшат силно идват и Педро и Алфонсо и се разплакват заедно от щастие. Тя им разкава, че написаното в писмото е лъжа.

- Знам, че ви шокирах, но .......прекъсва я Ани

- защо не ни се обади толков,а се притеснихме за теб и плакахме, но тогава щом не погребахме теб, кой е в ковчега?

- самата убийца Лорена - всички заедно казват

- какво?

- а ти! откъде знаеш, че се казва така?

- много отдавна преди да се запознаем, имаше една, която ме мразеше толкова много, че дори преди три години тя ме застреля.

- А защо ни казваш чак сега, след три години, знаеш много добре, че теб те обичам, като сестра

- да, знам Ани, но сега да не говорим повече на тази тема да затворим страницата и да започнем отначало

- а къде е Маите?

- не знаем

- преди десет часа ни се обади, за да ни каже, че е на проба за булченската рокля. По едно време се чува някой да отваря вратата на магазина.

Анаи отива да отключи вратата и вижда Майте разплакана

- защо плачеш? какво е станало? да не би булченската рокля да се е скъсала

- ами

- кажи ми, моля те?

- добре ще ти разкажа. Докато ми взимаха мерки за роклята, се сетих за Дулсе и ме заболя това, че ще имам сватба, а нея е няма да е там, защото е мъртва.

- Майте погледни ме в очите вярно, че няма да е там, но идват и останалите и казват едновременно

- тя е там, тя се намира близо до сърцето ти, тя е в теб, но ти не я усещаш

- искам да се прибирам  

- добре скъпа изчакай само да взема ключовете и отива при Дул

- чакай за какво ти са ключовете? да не би да се прибираш

- да, защото

- защото, какво? кажи ми моля те

- Маите е много зле и ще я прибера у дома

- искам да я видя. После той и обяснява, че остават три седмици до сватбата. Казва и, че по време на церемонията и, когато свещеникът пита кой е против този брак ти влизаш и казваш

- аз съм против този брак, защото тогава аз ще се обърна към тебе и тя ще се обърне ще те види и

- и какво ще стане.

- Ще стане това, че ти ще бъдеш изненадата и Дулсе се съгласява, след разговора с Педро тя излиза и се прибира в тях.

Всички се прибират, с изключение на Анаи преди да се прибере, Пончо пита Ани

- розичке

- какво?

- няма ли вече да се прибираш

- не имам много работа, ако сле.........прекъсва я

- добре, само попитах. Той си тръгва, а тя остава сама. По едно време, идва един мъж при Анаи, но тя не знае, че този мъж е съучастник и е помогнал на Лусиана да избяга от моргата, за да поммислят, че това наистина е Дулсе. По-точно те са, сложили друго тяло, двойничката на Дулсе. Анаи излиза да изпуши една цигара. Докато пушела двама непознати идват при нея и я питат?

- извинете госпожице, знаете ли къде се намира магазина на Анаи?

- да! защо?

- защото преди много време, ние я напaднахме и откраднахме чантата и

- но за коя Ани става дума, защото има много с това име! знаем само че, живее тук в Мексико

- ами съжелявам господа, но не мога да ви помогна.

- Няма проблем само дето трябва да ви питаме още едно нещо

- да, кажете

- не ни ли позна Анаи

- вие, какво искате от мен, не съм ви причинила нищо лошо, ако искате ще ви дам колата и парите, които имам

- не ни трябват, парите трябва ни колата. Ако обичаш, би ли станала и донесла ключовете

- добре ще ги донеса. Всъщност тя ги излъгва и звъни на полицията, щом се свърза с тях те идват и я нападат

- оставете ме помощ. Успява да се измъкне от лапите им и тръгва накъдето и видят очите. Успява да се скрие от крадците, но засега. Тя не знае, че те са наблизо и, че и поготвят капан, тя решава да отиде да провери дали вече са си отишли, но я нападат в гръб и я удрят по главата много силно. Но преди да отиде да провери дали крадците са се махнали, тя изпратила съобщение на Кристофър, успява да му звънне, но батерията на телефона и пада. Лорена и приятелят и Каел отвеждат Анаи в един изоставен склад за ключват я, мислейки, че тя няма да успее да се измъкне. Когато, се събужда не помни нищо, но помни само крадците как се казват, тя се опитва да се отвърже и успява, да избяга, но те я хващат и този път я завеждат в един тунел през, който минават влакове. Но този път я оставят завързана за релсите. И така часовете, си минавали, минавали и не спирали, на следващия ден идват от полицията и им съобщава, че Лорена не е мъртва както смятали те, а е жива всички много се уплашват с изключение на Дулсе, защото знае, че тя е жива и ще се върне до три часа, но не казва на никого. Дулсе отива при Кристиан и му признава, че знае къде е Ани.

- Кристиан знам къде е Ани

- и като знаеше, защо не ни каза досега, а мълчеше

- защото?

- какво искаш да кажеш с това защо?

- докато бях на острова започнах да придобивам някаква сила и постепенно разбрах, че не притежавам сила

- а какво притежаваш?

- мога да си пожелая всичко лошо случило се с нас, никога да не се е случвало

- какво?

- да каквото чу. Кристиан остава втъписан

- да не си казал на никой за това

- добре. След раговора, Кристиан се прибира и изведнъж, докато кара от небето се спуска проблястващ лъч и пада точно върху Дулсе попада право в душата и всички забелязват какво е станало и изведнъж Дул става и си пожелава да се превърне в ангел и се превръща в това, в което си пожела, щом виждат това всички онемяват. А Дул се прехвърля при Анаи

- Дулсе ти дойде

- да, тук съм миличка, не се плаши,

- няма да се плаша от нищо и от никого

- добре сега стани и тръгни срещу влака идващ насам

- но

- просто тръгни. Анаи тръгва срещу влака и минава през него без да и направи нищо Дул спира времето за секунда и всичко случило се през миналите часове, но се оказва, че през цялото време това не е била Дулсе, а бил ангела хранител в образа на Дулсе. Но отново идват Лорена и Каел да проверят дали влакът си свършил работата, когато виждат Ани жива се предават и сами се обаждат в полицията тя идва арестува ги. След десет минути, ангела довежда Анаи, но този път не го забелязват. Когато, Анаи се прибира заварва репортери, но ги изгонва и се прибира.

- Майко Паули тука ли сте

- да Ани, пред теб сме

- как така.

- Не ни виждаш, защото не си пуснала осветлението. Тя го пуска и този път ги забелязва, след като ги вижда ги прегръща силно.

На сутринта?

- Майте, събуди се днес се жениш

- но малко съм притеснена

- това да си притеснена е нормално, нали все пак се жениш

- да права си, хайде поспаланке ставай и да те оправям. Майте станала изкъпва се и Анаи започва да я гримира. Точно тогава на летището, Дулсе слиза от самолета и, никой не я посреща.

Вече всички са се събрали без булката

- кога ще дойде?

- успокой се де нормално е всяка булка да закъснява за сватбата си

- да, но

- стига си нерничил де

- добре преставам. Но той продължил. Точно тогава Дул идва, но не влиза в църквата, а остава до портите, без никой да я забележи. Когато вижда, че булката идва, се скрива. И пускат сватбената музика. Щом тя влиза, и тръгва по пътеката придружавана от баща си. И така започнала церемонията времето си минава. Свещеникът стига до въпроса дали някой е против този брак.

- Нека този който е против този брак, на тези влюбени, да каже сега или да замълчи завинаги. И точно тогава Дулсе застава срещу младоженците и казва

- да, има аз съм против този брак, всички се обръщат, без Маите.

- Против съм, защото Май ще се ожени без да присъствам на сватбата, а на мен това никак не ми харесва, Маите. Когато, тя чува името си, се обръща и, виждайки Дул се разплаква, тя изтичала при нея и се прегръщат и се разплакват заедно. Но после тя

се връща, за да, може свещеникът да довърши церемонията. След три години цялата група са на плажа и се забавляват.

- Стига си пипал корема ми

- защо?

- защото да не би да збарави, че съм бременна в седмия месец

- не не съм забравил, кога толкова бързо порастна Маите го прекъсва

- ти глупав ли си или не

- не,

- моля не съм глупав, само дето не може ли вече това момиченце да се ражда

- много избързваш за съжаление трябва да почакаш още три месеца. Кристофър?

- оф не ви ли е горещо, умирам от жега

- горещо ти е, защото си застанал точно под слънцето

- е, да, права си

- какво, защо ме гледаш така, нали не мислиш да ме гониш, защото, няма да можеш, защото, ако си забравил и аз съм бременна в третия месец

- така ли няма да стане твоята ясно ли ти е и тръгва да я гони. Анаи и Алфонсо отново се карат

- как можа да забравиш водата

- не съм я забравил ти я забрави

- моля я стига си лъгал като дърта магарица

- моля няма да стане твоята. Кристиан става ядосан и извиква ядосано

- няма ли да престанете откакто сме дошли не сте престанали да се карате за някаква си вода.

Точно тогава дошъл един папагал!

- глупак

- кой го казва

- аз бе. Глупаци с глупаци уф

- пак ли ти

- да аз.

- Махни се и всички тръгват след досандния папагал.

След две години.

- Ало, къде си?

- на пистата

- че какво правиш там

- а! нищо

- стига с това твое нищо, поне подготвяш ли се за ...  сещаш

- не, за какво трябва.., а верно бе, забравих извинявай

- забравил си! какво? аз толкова време подготвях операцията и изведнъж, когато точно сме си отпочинали или си почиваме ,аз ти звъннах само и само да ти кажа, а ти ми казваш, че (крещи) не си подготвил нищо

- не се ядосвай

- да не се ядосвам ли да не се ядосвам ли

- ти нещо

- какво!? ядосан, ами не, пия сокчето и ям солетки, не ми задавай излишни въпроси

- добре, извинявай

- ей, приятел, аз съм, защо се изнерви, когато се обадих там ли си?

- да, нали не си ядосан?

- аз ли! Не, дори си имам компания, много приятна, само, че има, един проблем тук с моята приятелка си говорим и тъй като Норито си е довела сестра си Никита, само такъв е прякорят

- а как се казва?

- не, това не мога да ти го кажа

- аха хе хехех

- ама на какво се смееш

- а аа на нищо нищо

- добре не съм казал нищо

- моля те, не казвай тази дума

- добре аз ще затварям. Довиждане хм странно та докъде бяхме стигнали

- дотук скъпи

- оу леле майчице Кристина, моля те помогни ми помоооощ.

- Момчета, събудете се сутрин е

- ох как ме цепи главата

- цепи те, защото снощи

- приятел, като ти разкажа какво е станало снощи вечерта? ще паднеш

- и ти си същия махмурлия ..... да ти не баба ти

- е стига де, пих една две водки, стига сега

- я не ме докосвай, толкова си унесен, че и главата ти тежи.

- Ха сега някой ще трябва да ми обясни какво става

- аз мога да обясня, снощи ги... прекъсва я

- недей мила, недей аз ще се оправя с тези.

- Хей, здравей, как прекара днес в училище, все пак беше първия ти учебен ден, защото ти си в първи клас, дай да те прегърна

- мамо, искам си в стаята

- добре миличък, отивай си в стаята щом искаш. Александър побегнал към стаята си, плачейки, майка му си помислила, че са си направили шега с него, но всъщност той бе срещнал баща си, който ги беше изоставил преди той да се роди, но поне го е държал щом се е родил.

- Анастасия какво става тука? защо Алекс плаче? целия беше червен! не можах да го успокоя, ако мога да ви помогна с нещо госпожо, кажете

- а, не, чакай малко ела за малко, искам да отидеш до училището на сина ми и да говориш със класната му и ако е нужно с директорката

- да, тръгвам връщам се след малко

- добре сега да видим какво ти е - тя отишла в стаята, но се бе заключил скъпи отвори миличък аз съм мама

- мамо - когато, Александър отключил вратата и я отворил бе разплакан целия в сълзи

- Алекс! какво ти е? Защо плачеш? Ела, дай да те прегърна.

- Найденееееее, недей се крий, защо пак си си разхвърлял играчките?

- мамо, какво ми донесе?

- първо ще подредиш играчките си или аз ще ги прибера, ясно ли ти е

- не, няма кака ще ги прибере

- и защо кака ти, добре тя ще ти помогне, я ела да видиш какво съм ти донесала

- какво ми купи мамо сокче шоколадче нали

- не. Нали много искаше аз татко ти и ти да отидем на море и после на дисниленд искаш ли

- да искам, но тати го няма

- е ти пък сега тати преди малко ми се обади... - изведнъж задухал силен вятър и се отворил портал

- Найден стой там, където си

- майко ето те най - сетне открих коя година сме, защото там откъдето идвам е 2017

- какви ги говориш и нима очакваш да ти повярвам, не недей се приближава Найден стой наделече от него Найден къде е сина ми къде е сина ми ти си му направил нещо ако  си го убил

- мамо осъзнай се престани иначе няма да видиш какво съм ти донесъл нали много искаше аз да завърша за маркетинг, но не завърших, а познай какъв съм станал и какво работя

- какво работиш - Анастасия онемяла и след две секунди припаднала и после (5 минути по-късно се събудила)

- ох, какво се е случило?

- ето най - сетне се събуди по дяволите

- синко какво има защо си ядосан по принцип не си такъв ела при мен да те гушна

- о, не

- какво о не

- какво о не ли! ти не си добре, не трябва да си в тази година, а да си при мене ти май си забравила кога съм се родил

- коя година си роден, че не помня

- добре роден съм на 18.01. 1989

- точно тогава се е родила по - точно умряла

- мамо.

- Къде си любов моя - отново ли си пиян ох Кристофър, какво да те правя - той издигнал главата си нагоре и

- хихихихих.. - и след това заспал в действителност това не беше Кристофър, а неговия близнак, защото двамата са еднояйчни почти еднакви.

- Мамо, събуди се - телефонът звъннал

- ало, с кого говоря?

- ало

- с кого говоря?

- ей, я стига си повтаряла откъде се обаждаш знаеш ли какво направи ми една една услуга

- каква?

- затвори телефона сега не мога да говоря.

- Добре, няма проблем довиждане Нели

- моля аз се казвам Найден и съм на 20 години Нели за, която спомена е мъртва повече от три години

- че кога се е случило кога е починала

- на 19.05.2014година

- какво каза ти да не си от бъдещето

- защо задаваш такъв въпрос.

- уф ма начи, скапана работа, нали хора, е сега наистина май взема да спра алкохола

- така, сега, ти пък кой си?

- а ти кой си? ох мамку стара, тази глава не спира да ме цепи

- отиди на лекар, той ще ти каже каква е диагнозата може да имаш тумор.

- Моля! ти си напълно луд не стига, че дойдох тука, за да се извиня дори не знам как се озовах тука, но това сега няма значение, едно не мога да разбера

- какво не можеш да разбереш

- как дойдох тука, доколкото си спомням последно бях в банята и миех лицето с студена вода и после си легнах да си почина малко заради главоболието.

- Значи така, сега пък било за главоболието – неочаквано от нищото се появила една фея, но само като образи след мигом изчезнала, той се огледал хубаво завъртял се поне три пъти и изведнъж му прилошало толкова силно, че се събудил в леглото на Саманта негова бивша приятелка, но не подозирайки тя се оказала, че е обратна. ЩОМ отворил очи и се обърнал към нея, към Сам

- добро утро Сам .. ааа – паднал от леглото

- хей нещо май не си добре да вземеш да отидеш на лекар в последно време само стоиш и спиш

- ааа мамо помогни ми, помощ, някой да ме спаси помощ. Но Кристофър не подозирал, че това, което се случва всичко, което му предстои да сънува охо ще изминат години много доста години.

- Алекс Алекандър, къде си? имаш гости

- мамо днес учителката ни накара да нарисуваме едно зайче и великденско яйце аз си го нарисувах и госпожата каза, че рисунката е много хубава, а другите деца ми се подиграваха.

- И ти ли почваш да лъжеш като Алекснадър, той е такъв лъжец, майка му го е научила да бъде такъв и завинаги ще си остане такъв лъжец, лъжец и лъжец. Сънят го побърквал и се събудил с гръм и трясък

- не не не, това не може да се случва

- ей, стига си бълнувал ще събудиш останалите заспивааай прозяла се, и отново легнала в палатката.

- Но какво става?

- ама какво му има на Найден! целият трепери вижте го донесете студена вода

- е какво пък толкоз е станало? бомба ли е паднала сякаш някой е умрял какво добре баща ти е прасе

- въй не, какво мръсник копеле

- ей, стига по – спокойно, само се опитвах да те събудя бълнуваше.

- Александър! много ли ти е смешно? много ли? веднага да се махаш от лагера и не ме интересува къде ще пренощуваш ти не ме ли чу

- добре, ето тръгвам си виж виж ме, добре дим и ме няма само, че ми липсва едно нещо чакай малко – той се нагъзил, а учителката го ритнала в гъза и той полетял чак към дървото и счупил клона и после се запътил към гората и не се появил повече.