23 dic 2010, 20:30

* * *

  Prosa
675 0 1

Привличане мрачно като дъждовна вода и ръжда

вълните се удрят в опустошена душа

семе изгнило в червената пръст на гнева

утайка и пепел след дим от цигара

тръгни през браздите към неузрялото жито

вратата заключена избеляло чернило

стрелките на времето спрели в часa на последния извор

звездите отмерват с мрак песъчинка сред други се спира

разгръща се старият град като лист погален от огъня

нишка от лудост вплетена в мрежа греховна

изгрев с цвета на прорязани вени

шепа пръст над мъртвата вечност

ангел с одежди от мрамор бди над непробудния сън

отмерва се времето в човешката истина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карлос Димостракиос Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...