23 дек. 2010 г., 20:30

* * *

673 0 1

Привличане мрачно като дъждовна вода и ръжда

вълните се удрят в опустошена душа

семе изгнило в червената пръст на гнева

утайка и пепел след дим от цигара

тръгни през браздите към неузрялото жито

вратата заключена избеляло чернило

стрелките на времето спрели в часa на последния извор

звездите отмерват с мрак песъчинка сред други се спира

разгръща се старият град като лист погален от огъня

нишка от лудост вплетена в мрежа греховна

изгрев с цвета на прорязани вени

шепа пръст над мъртвата вечност

ангел с одежди от мрамор бди над непробудния сън

отмерва се времето в човешката истина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карлос Димостракиос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...