23 dic 2007, 13:30
* * *
2 мин за четене
...
- Готова си.
- Как е гримът ми?
- Идеална си.
- Лъжеш ли ме?
- Постоянно.
- Обичам те.
- Знам...
Тя стана от стола, на който седеше. Сребристо русата й коса се плъзна по загорелия й от посещенията в солариума гръб, разголен от потничето, което носеше.
Гримьорът й я огледа. Цялата. Сивите му очи обиколиха лицето й, плътните устни, бюста и слабото й тяло, а след това се плъзнаха по откритите от късите й панталони дълги крака, чак до оформените глезени, опасани от каишките на сандалите й с висок ток.
- Гледаш ме - констатира тя. Гласът й бе хубав, но говореше тихо. Пазеше се за сцената... Нали беше певица.
- Има защо - той се подсмихна вулгарно. В това го биваше...
В секундата, в която тя бавно се приближи към него, вратата се отвори.
- Сцената те чака - заяви жената, която подаде глава, и Тя беше принудена да го остави и да изтича навън, оставяйки само аромата на „Долче и Габана" и ехото от звука на токовете си в гримьорната.
Той седна на стола, на който тя беше стояла досега и се загледа в собственото си отражение. В Ел Ей често се казваше, че всички фризьори и гримьори са... Той стисна устни. Мразеше да го наричат „гей", а често се случваше. И може би... той сам го предизвикваше...
Впервайки очертаните си в черно светли очи в огледалото, плъзгайки поглед по собственото си лице, до колкото черната коса го откриваше, надолу към шала, който носеше и черната си тясна тениска, той осъзна, че... Таблоидите имаха право да го наричат, както го наричаха. Или просто бе завист. Той беше най-добрият.
Беше най-добрият и го знаеше. Опасаните му от тънки кожени гривнички ръце правеха чудеса с грима и бе способен да накара и най-недоспалата и неизтрезняла рокзвезда да изглежда идеално... Както се очакваше. Както трябваше.
Той беше най-добрият, не защото му пукаше дали от „Сън" няма да пишат, че някоя си звезда пак се напива, а защото просто така изискваше бизнесът. Шоубизнесът го принуждаваше да е идеален и да създава и другите идеални.
... той го мразеше. Мразеше да пътува по петите на някоя блестяща, като тази, чиито парфюм още се усещаше в стаята, правейки се на обожател.
Вулгарната усмивка и думите му бяха заучени, криещи мислите му... идеално криещи го. Целият.
Въздишайки, той се отказа да мисли за тези, които мразеше. Отказа се да мисли за всички. Беше Коледа...
Дългите му пръсти се стрелнаха към джоба на тесните му дънки, измъквайки от там лъскавичък телефон.
- Ало? - гласът от слушалката го накара да потръпне.
- Хей...
- Не си ли на работа?
- Концертът вече започна...
Той усети как от другата страна на линията момичето нямаше какво да каже. В мислите му тя изплува ясно - меката й кафява коса и тъмните очи, плътните й устни, извити в лека объркана усмивка...
- Весела Коледа... - смънка той, стараейки се да не звучи така тъжно, както се чувстваше.
- Не е весела... Липсваш ми... - прошепна тя.
- Скоро ще съм си вкъщи - напомни меко той.
- Весела Коледа, тогава... Весела. Коледа...
- Готова си.
- Как е гримът ми?
- Идеална си.
- Лъжеш ли ме?
- Постоянно.
- Обичам те.
- Знам...
Тя стана от стола, на който седеше. Сребристо русата й коса се плъзна по загорелия й от посещенията в солариума гръб, разголен от потничето, което носеше.
Гримьорът й я огледа. Цялата. Сивите му очи обиколиха лицето й, плътните устни, бюста и слабото й тяло, а след това се плъзнаха по откритите от късите й панталони дълги крака, чак до оформените глезени, опасани от каишките на сандалите й с висок ток.
- Гледаш ме - констатира тя. Гласът й бе хубав, но говореше тихо. Пазеше се за сцената... Нали беше певица.
- Има защо - той се подсмихна вулгарно. В това го биваше...
В секундата, в която тя бавно се приближи към него, вратата се отвори.
- Сцената те чака - заяви жената, която подаде глава, и Тя беше принудена да го остави и да изтича навън, оставяйки само аромата на „Долче и Габана" и ехото от звука на токовете си в гримьорната.
Той седна на стола, на който тя беше стояла досега и се загледа в собственото си отражение. В Ел Ей често се казваше, че всички фризьори и гримьори са... Той стисна устни. Мразеше да го наричат „гей", а често се случваше. И може би... той сам го предизвикваше...
Впервайки очертаните си в черно светли очи в огледалото, плъзгайки поглед по собственото си лице, до колкото черната коса го откриваше, надолу към шала, който носеше и черната си тясна тениска, той осъзна, че... Таблоидите имаха право да го наричат, както го наричаха. Или просто бе завист. Той беше най-добрият.
Беше най-добрият и го знаеше. Опасаните му от тънки кожени гривнички ръце правеха чудеса с грима и бе способен да накара и най-недоспалата и неизтрезняла рокзвезда да изглежда идеално... Както се очакваше. Както трябваше.
Той беше най-добрият, не защото му пукаше дали от „Сън" няма да пишат, че някоя си звезда пак се напива, а защото просто така изискваше бизнесът. Шоубизнесът го принуждаваше да е идеален и да създава и другите идеални.
... той го мразеше. Мразеше да пътува по петите на някоя блестяща, като тази, чиито парфюм още се усещаше в стаята, правейки се на обожател.
Вулгарната усмивка и думите му бяха заучени, криещи мислите му... идеално криещи го. Целият.
Въздишайки, той се отказа да мисли за тези, които мразеше. Отказа се да мисли за всички. Беше Коледа...
Дългите му пръсти се стрелнаха към джоба на тесните му дънки, измъквайки от там лъскавичък телефон.
- Ало? - гласът от слушалката го накара да потръпне.
- Хей...
- Не си ли на работа?
- Концертът вече започна...
Той усети как от другата страна на линията момичето нямаше какво да каже. В мислите му тя изплува ясно - меката й кафява коса и тъмните очи, плътните й устни, извити в лека объркана усмивка...
- Весела Коледа... - смънка той, стараейки се да не звучи така тъжно, както се чувстваше.
- Не е весела... Липсваш ми... - прошепна тя.
- Скоро ще съм си вкъщи - напомни меко той.
- Весела Коледа, тогава... Весела. Коледа...
© Неда Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
докосващ разказ..
-
Страхотен разказ !
-
Весели и на теб, слънчице Надявам се занапред да продълажаваш да ни радваш с подобни 'вдъхновяващи' разкази
-
Весели празници, Габи! И благодаря много за коментара (прегръдки)
Благодаря и на Дочка и адашката, Неда ))) -
Поглед към тези, които правят всичко, но на които никой не обръща внимание. Тези, които стават подвластни на таланта си и са прекалено чувствителни, за да го използват за себе си. Тези, които малко хора познават истински, но те и не се нуждаят от това. Защото на света има някой, който ги познава и обича и знае какви са всъщност....
-
Много добре,много добре
-
Хубаво е!Интересно разказваш...
Весела Коледа,Неда!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
