Не знаех къде бях сгрешил. Всъщност... сгреших ли? Тя винаги беше до мен. Винаги беше там, за мен. И един ден просто си тръгна...
Бяхме млади и объркани. Никога не сме познавали тези чувства на вълнение, на обич... За нея аз бях първият, за мен тя беше първата. И всичко беше прекрасно. Ние двамата... възможно ли е да съм бил толкова сляп, толкова егоистичен?
Мислех, че всичко е наред, че всичко е прекрасно. Но, изглежда, всичко е било прекрасно единствено за мен, а за нея... постоянна поредица от компромиси към мен... за да съм щастлив аз. Аз...
Никога не видях истината – че я задушавах, че я пренебрегвах. А беше ли нарочно или просто исках аз да се чувствам щастлив? През цялото това време съм убивал природата ù на свободна, дива и независима жена. Държах я в клетка от собственото ми его и постоянна нужда от внимание и грижи. Изпивах я, изсмуквах жизнеността ù, невинното ù детско излъчване, нейната топлина... За да ми е хубаво на мен. А в замяна исках още. Бях ненаситен. Приемах я за д ...