3.
Трябваше да намери начин да се измъкне – от безпаричието, от бездействието, от все по-често застигащите го спомени за Тия. Не можеше и не искаше да се задушава повече в орбитата на селското ежедневие, което бавно му опротивяваше.
Не можеше да разчита на образованието си, освен в строителството друго не беше работил, знаеше до къде са му възможностите и след известно колебание реши - започна да търси контакти със жени в Интернет. Избра няколко имена от големи градове и започна...
Не бързаше – няколко дни неангажиращи закачки, след това телефон, няколко съвсем кратки разговора (всъщност искаше да се убеди, че никнеймът не е виртуален капан), снимки, следваха низ от оплаквания – колко му е труден животът, колко е самотен, “Нямам късмет и това е”, “Щастието бяга от мен”, засипваше ги с кахърни сълзливи песни, на някои дори разказваше разни случки от връзката си с Тия – естествено, премълчаваше за начина, по който се бяха разделили – беше си изработил драматична версия, такава, която (по ...