3.

             Трябваше да намери начин да се измъкне – от безпаричието, от бездействието, от все по-често застигащите го спомени за Тия. Не можеше и не искаше да се задушава повече в орбитата на селското ежедневие, което бавно му опротивяваше.  

             Не можеше да разчита на образованието си, освен в строителството друго не беше работил,  знаеше до къде са му възможностите и след известно колебание реши - започна да търси контакти със жени в Интернет. Избра няколко имена от големи градове и започна...

             Не бързаше – няколко дни неангажиращи закачки, след това телефон, няколко съвсем кратки разговора (всъщност искаше да се убеди, че никнеймът не е виртуален капан), снимки, следваха низ от оплаквания – колко му е труден животът, колко е самотен, “Нямам късмет и това е”, “Щастието бяга от мен”, засипваше ги с кахърни сълзливи песни, на някои дори разказваше разни случки от връзката си с Тия – естествено, премълчаваше за начина, по който се бяха разделили – беше си изработил драматична версия, такава, която (по неговите представи) трябваше да накара всяка жена да ù се прииска да го утеши... След това, като уж неволно изтървани фрази или закачки, започваше да намеква колко е добър в секса. Някои свенливо отбягваха темата, като се правеха, че не разбират, други ядно прекратяваха контактите, но на някои определено правеше огромно впечатление и дори започваха да разпитват за подробности... Почувствал интерес или съпричастие, започваше намеците – колко добре би се чувствал в голям град, как му се искало да има кой да му подаде ръка, ама на – такава му била съдбата – всичките му роднини са по селата...

             Така изминаха около три месеца. Отсяваше (или го “отсяваха”) една по една и докато се чудеше докъде ще го изведе тази игра,  почти като изневиделица, само седмица-две след като беше започнал да си пише с Мариана от столицата, като гръм от ясно небе, дойде нейното обаждане по телефона:

             - Намерих ти работа. Идвай!

             - Но аз не... без пари… не мога и квартира да си наема!

             - Не се притеснявай! Всичко ще се уреди! В началото ще отседнеш у дома и полека-лека ще се устроиш.

             - Изненадваш ме! Не знам какво да кажа! Досега никой не е правил нещо подобно за  мен - отговори бавно, докато вътрешно ликуваше.

             - Аз не съм никой! Знаеш ли, чувствам, че и ти вече не си за мен никой. Моля те, ела!

              - Добре! Ще си помисля ден-два...

            През следващите два дни умишлено не влизаше в скайпа (където разговаряха), не се обади и по телефона. На третия ден вече започна да се изнервя, но все пак се стърпя... В 11 вечерта  тя му позвъня:

              - Какво става? Реши ли!

              - Амиии...

              - Виж какво – за мястото има и други кандидати, така че, ако не ми дадеш отговор, не гарантирам...

            Усмихна се вътрешно, но усети, че преднамереното му мълчание продължава прекалено дълго и успявайки да прикрие напиращото в него задоволство, провлачено каза:

               -  Добре, пази ми мястото –  ще  дойда в сряда!

               -  Ето така те искам! Ела и ще видиш как всичко ще се уреди. Чакам те в сряда!

4.

...........