-Хайде да си мълчим.
Колко време ще издържиш без да се разсмееш.:") - усмихна се още докато го казвах.
Поглед към прозореца , към тавана, в ръцете, към пода. Изследваме шарките по килима. Колко е трудно без думи.
Ш-ш-ш-ш-ш-шуми навън вятъра. Напрягаш ли се като мен да чуеш нещо в тишината? Все едно ти глъхнат ушите и нищо не чуваш.
Тишината е неудобна. Да се говори е толкова по-необвързващо. Тези безгрижни разговори ми напомнят за шумоленето на ручейче. Мълчанието на двама души е като тишината на пълноводна река.
Какво ли си мисли, седейки до мен?
Искам да вляза в мъжкото съзнание и да се разхождам боса. С пръсти да опъвам невроните - все едно свиря на арфа. Ще ми се да правим една и съща музика. Различни сме, ала казват,че езикът на нотите е еднакъв за всички. Искам да правим еднаква музика....
Затварям очи. (Жените обичали да го правят на тъмно, за да пуснат наволя сетивата си) Ослушвам се. Коя е твоята честота?
-99.о Hz FM - радио гонг! - 12:11, вчера - Maiden - Dance of Death
Защо ...