А понякога не...

13.10.2005 г., 9:42 ч.

Проза

1401 0 1

2 мин за четене

-Хайде да си мълчим.
Колко време ще издържиш без да се разсмееш.:") - усмихна се още докато го казвах.

Поглед към прозореца , към тавана, в ръцете, към пода. Изследваме шарките по килима. Колко е трудно без думи.
Ш-ш-ш-ш-ш-шуми навън вятъра. Напрягаш ли се като мен да чуеш нещо в тишината? Все едно ти глъхнат ушите и нищо не чуваш.
Тишината е неудобна. Да се говори е толкова по-необвързващо. Тези безгрижни разговори ми напомнят за шумоленето на ручейче. Мълчанието на двама души е като тишината на пълноводна река.
Какво ли си мисли, седейки до мен?
Искам да вляза в мъжкото съзнание и да се разхождам боса. С пръсти да опъвам невроните - все едно свиря на арфа. Ще ми се да правим една и съща музика. Различни сме, ала казват,че езикът на нотите е еднакъв за всички. Искам да правим еднаква музика....
Затварям очи. (Жените обичали да го правят на тъмно, за да пуснат наволя сетивата си) Ослушвам се. Коя е твоята честота?

-99.о Hz FM - радио гонг! - 12:11, вчера - Maiden - Dance of Death
Защо ли трябваше да започвам тази игра с теб, малката? Щях да те изведа, да те черпя нещо. Знам колко ме обичаш с кожения панталон. После можеше да си мълчим цяла нощ.
Стига де! Какво е това сега!? Човек е съзададен, за да говори, защото ако мълчи ще го заболи главата. Нещо с мозъка.
Дори дишането ни е тихо. Да полудееш направо...Какво гледаш? Толкова си сладка. Защо ме гледаш така? Не съм заслужил. Сякаш искаш да се вмъкнеш в мен. Да ме разнищиш. Не съм толкова лесен.
Усмихваш се. Давай. Тази красива усмивка не трябва да я криеш. Ама ти си го знаеш де. Знаеш точно какво да кажеш. Какво да направиш. И аз знам.
Но сега мълчим и аз няма да съм силния пол, ако спра пръв да играя. Мога да те гледам без да се усмихвам - ти можеш ли?

-Gotham radio! 12:11, вчера - Mortal Love - In the Sun
Всъщност аз не обичам да мълча. Но до теб ми е хубаво. И спокойно. Чувствам се на място. Понякога се измарям да сглобявам сложни съставни изречения...Гласът ми притихва и се покрива някъде. Тогава сетивата ми се отварят и аз възприемам. Тогава обичам да си до мен. Обичам света да се свежда до прости неща. Действие - противодействие.
Винаги има нужда от думи. Но от подходящите. Това му е трудното на общуването. Но когато намериш човека, с който всичко е като под музикален съпровод - като по филмите - не ти остава друго освен да притихнеш, сгушен до него и да възприемаш.
Музиката в главите никога не спира. Така ли е?.........

-Къде тръгна?

Той стана. Погледна я... неговото момиче ...и се усмихна.
Ш-ш-ш- даде й знак да мълчи. Протегна ръка. Пое нейната. Прегърна я. Целуна челото - до слепоочието. И я поведе в танц...

Понякога е трудно без думи.А понякога ... не.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Just`Ju (Юлия)

2005-10-13T20:46:11+03:00

точно така реагирах след като го прочетох. усмихнах се. много е хубав. написан е толкова ясно, но все пак те кара да усетиш някаква магия... много е хубав. Браво!