Тя истината знаеше,
истината, знам,
и той я знаеше.
Знаеха...
но никой нищо не казваше.
То всичко в погледите им се виждаше,
истината във въздуха гореше,
а те не издържаха...
Истината и тя...
и тя не издържаше.
Напираше в нервни импулси,
напираше в ръката му,
напираше върху устните ù,
напираше в панталона му,
напираше между краката ù,
а те не издържаха...
Желание пронизваше тишината...
не издържаха.
Неприемайки истината,
превърнаха я в лъжа.
Слънцето залязваше в очите им,
изгряваха звезди над главите им,
любов посипваше душите им,
издигайки ги до рая...
Задръжките бавно западаха,
дрехите също,
ръце по тялото бавно препускаха,
устните също,
а те не издържаха...
© Александра Todos los derechos reservados