А ти как мислиш?
Спри! Какво беше това?
Да, да, това което ти мина през ума, но така и не излезе...
Просто затъпена емоция... Разбирам.
Но защо? Защо така я удави? Така ли правиш винаги?
Не човече! Така не е по-добре! Емоциите са, за да излизат от теб.
Те са птиците в твоята вселена, не ги затваряй в клетки!
Не ти ли става тъжно, виждайки величествения орел, красивия фазан - затворени ?
Но вече е късно, тази птица е обречена. Бавно и мъчно или моментално тя ще умре...
По това си приличат и по него се различават чувствата с птиците.
Да, всички умират, когато ги затвориш. А когато са на свобода...
Когато я освободиш, освобождаваш душа, която ще живее вечно и не ще бъде погубена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лазар Todos los derechos reservados
