А ти знаеш ли какво е да си имаш село?
Едно такова малко, ама достатъчно голямо.
И хората са прости тъй наглед. А иначе са умни.
Вестници четат, и телевизия си имат.
Знаят да сеят, да копаят, да плевят.
И слънцето кога ще мръкне знаят.
И други още полезни неща.
И помията знаят какво е - на прасетата я сипват.
И някак си предпазени са от мръсотата на света.
И на седянки се събират, по комшийски тъй.
И дворовете им са големи. И сеновали има.
Сеновалите са както за сеното за добитъка,
тъй и да се криеш там от бабите.
Веселото става, кога забравиш отворено на зайците...
Като плъзнат из градината, не мож ги стигна.
И козлетата са палави от малки...   само дебнат,
а си се навел да вземеш нещо и прас!  и се гледаш седнал...
А най обичам лято за сено да ходим с каруцата.
И кобилата за път е чакала, че като емне...  нема спирка.
А зимата какво се прави?
Че как какво? - снегът до колене,
грабваш шапка, ръкавиците и към някое дере с шейната,
прибираш се по обед зачервен... забърсват ти 2-3 шамара да се сгрееш
(че пак си мокър целия) и после сядаш на обяд - боб с месо (или кюфтета),
хапваш набързо и припряно (отвън другарите те чакат).
В градината замък ще градиме... ама се разделихме на 2 дружини
и укрепления си построихме, че като настана боят...
от сняг не виждаш по друг ли мяташ или свой...
И всичко е някак по-странно и хубаво.
И някак спокойно  и тихо... на село.
А ти знаеш ли какво е да си на село?

13.01.2011 г.     21:55