„И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, където червеят им не умира и огънят не угасва. И ако кракът ти те съблазни, отсечи го; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двата си крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла.  И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла (Марко 9:43-48). Звучи страшно. Но вярвам, че няма съвременен човек, който  като прочете  тези думи да си каже:

в каква секта попаднах, тези открито  призовават към осакатяване!

Спокойно. Дори и най-неосведоменият човек знае, че смисълът на тези думи е в преносното им значение и не трябва да се разбират буквално.

Думата „съблазни” ни посочва ясно. Става въпрос за подвеждане към грях. Грях, поради това, което си позволяваме да вършим с ръцете си -  кражби, убийства ; да гледаме с очите си -  блудства, похот, завист, дали местата, където ходим   предразполагат   към грях; думите, които изричаме  и мислите, които ги предхождат.

Всичко в тези стихове  подсеща към самонаблюдение   и самоконтрол на поведението ни и то не само, когато сме сред обществото, но и когато сме сами. И особено тогава, защото  човек е по-склонен, когато е сам  да си позволява неща,  които пред другите  не би си позволил, защото смята, че никой не го вижда. Той пренебрегва обстоятелството, че Бог е навсякъде и вижда всичко. За Него тъмнината и светлината са еднакво прозрачни.

Защо в Божието Слово  има  толкова драстични, дори плашещи изисквания?

Целта е да  променим старото си плътско естество :  ^„Защото достатъчно е миналото време, когато сте живели така, както искат да живеят езичниците, като сте прекарвали в разврат, похоти, пиянство, гуляи, опивания и нечестиви идолослужения” 1Петрово 4:-3.

Защото повярвали в Христос ние сме нови създания. „А които са Исус Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и похотите й" Галатяни 5:24. И сега животът ни в  Христос  е по-скъп от всички богатства на света.

Образно казано,  ние  трябва да сме готови. ако   е необходимо да се лишим от една част на тялото си,  но да запазим  цялата си душа, За щастие, това никога не е необходимо, тъй като Светият Дух дава възможност на вярващия да живее свят живот .Но той, самият трябва да Му сътрудничи,  упражнявайки строга дисциплина върху поведението си  в живота: „Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете” Римляни 8:13.Разбира се, тук става въпрос за  духовния живот.