Актриса по неволя

10 ene 2009, 19:15

Prosa » Otros

626 0 0

2 мин за четене

   Гори отвътре, чувства, че всичко в нея се изпепелява, но насилва се и изгрява на лицето й прекрасната усмивка. Лицето й излъчва топлота и радост от всичко, случващо се наоколо. Всички, които тя познава, поздравява с онази привидната радост, която умело е извела на фона на чувствата, бушуващи отвътре. Върви с гордата походка и всички се възхищават на невероятното й излъчване. Пристига у дома, святка лампата в коридора и се поглежда в близкото огледало. Вижда образа, на който всички се възхищават, но изморена, от "ролята" приела през деня, сваля "маската". Пред погледа й се появява слабото момиче с тъжното изражение и сивото излъчване. Събува високите токове, съблича тясното яке, захвърля чантата, съблича елегантните дрехи, за да облече широкия анцуг и раздърпания потник. Накрая изтрива гримът - прикриващ сенките под очите й, връзва прекрасните си червените къдрици и загася всички лампи.
   Сама в тъмнината - тя е вече истинска. Изключила всички телефони, сяда на килима и съзерцава черното небе, навлизащо в стаята през огромния прозорец. След минута на тишина прокапва една гореща сълза, последвана от куп други. След тези мигове на пълно отчаяние, усеща огромната умора и се гушва в топлото легло. Притиска меката възглавница силно към себе си, усеща самотата-пренася се в своите спомени и заплаква отново. Неусетно, малко след това, заспива. Събужда се на сутринта от грубото звънене на будилника до нея. Става от леглото и всичко започва отначало- взима своя сутрешен душ, облича елегантните дрехи, изпива горещото си кафе и слага "маската" от вчера и онзи ден, и от месеци преди това.
   Месеци назад любовта я посети. Беше през горещото и живо лято. Щастлива беше тя, изпълнена с копнеж за забавления, любов и радост. Онзи слънчев образ тя превърна в "маска". Радваше се всеки ден, обичаше живота, обичаше и него, но дойде есента. Студът във времето беше същия като този, който смрази чувствата му към нея. Тя почувства се предадена, сама. Дълго време не говореше за него, криеше какво се случва дълбоко в нейното сърце, но появи се стар неин приятел. Познаваше я той добре - в очите й погледна и разбра за болката, тлееща в крехкото й сърчице. Посъветва я да го забрави, но беше твърде рано - тя не можеше дори да се усмихне от душа. Прекарваха доста време заедно и тя научи се да ползва "маската", да бъде силна. Стана време и той отново си замина, но дойде и днешният студен януарски ден. Беше по обяд, тя пушише със свои приятели, усмихваше се и се молеше по-бързо да се прибере, за да бъде отново сама със себе си. В тази сивота появи се цветно петънце - най-добрият й приятел й звънеше. Радост и уплаха изпълниха усмихнатото й лице. Отговори на повикването. Веселият му глас я стопли в този студен ден. Разбраха се да се видят още на същия ден. Той току що беше кацнал. Тя тръгна незабавно към уговореното място. Знаеше, че той искрено се надява тя да е превъзмогнала тъгата, а тя не беше. Знаеше, че няма начин да излъже точно него и ще го разочарова, но въпреки това с нетърпение очакваше срещата...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.