Имам точно 325 Страха. Всеки един от тях ме обича, грижи се за мен и ми помага... А аз отвръщам с подслон... Докато извършвам Делничните си Ритуали, те подскачат около мен весело и звънят като камбанки... Kато стана дума за звънене, те най-много обичат да ги водя в Бялата Сграда. Казах, че страховете ми са 325... В Бялата Сграда стават 532. До Вчера не знаех защо. Нямах представа как... Но вече знам. Започвам да мисля, че полудявам... Мисля, че започвам да полудявам... Нямам почва, на която да стъпя, затова се нося в Безтегловността си... На отсрещната улица са се наредили Три Просякини. Едната си е запушила устата, втората - очите, третата - ушите...
...
Имам Страхове на върха на пръстите си. По шията и в сгъвката на коляното си... Ушната мида... Брадичката... Под кожата... Навсякъде в мен... Не искам да се отърсвам от тях. Не искам да се очистя. Нека стоят там, докато не умра, нека изгният заедно с мен... Пухкави, с мънички, черни очички. Полепват по мен... Закачат се за всеки кичур ...