Глава II
Върколак
- Мисля, че им се изплъзнахме! - въздъхна Алексис. - Но дядо каза да не идвам тук.
- Защо? - попита Стилиян.
- Не знам!
Те се обърнаха назад и на лунната светлина зърнаха огромна клетка. В нея бе затворен огромен вълк.
- Господи! - прошепна Стилиян. - Какво е това нещо тук?
- Защо ли му е на дядо вълк!? - учуди се Алексис.
Двамата се приближиха до клетката. Звярът ги гледаше с цялата злоба и ненавист, която таеше у себе си. Той имаше малки червени очи, остри като бръснач нокти и огромни лапи. Изведнъж звяра се спусна напред, промуши си главата между решетките и ухапа Стилиян по ръката. Момчето се отдръпна моментално и притисна с ръка раната си.
- Добре ли си? - разтревожи се Алексис.
- Да, няма проблем, ще се оправя. А сега е по-добре да се прибираме!
- Прав си, да вървим! ...