Глава II
Върколак
- Мисля, че им се изплъзнахме! - въздъхна Алексис. - Но дядо каза да не идвам тук.
- Защо? - попита Стилиян.
- Не знам!
Те се обърнаха назад и на лунната светлина зърнаха огромна клетка. В нея бе затворен огромен вълк.
- Господи! - прошепна Стилиян. - Какво е това нещо тук?
- Защо ли му е на дядо вълк!? - учуди се Алексис.
Двамата се приближиха до клетката. Звярът ги гледаше с цялата злоба и ненавист, която таеше у себе си. Той имаше малки червени очи, остри като бръснач нокти и огромни лапи. Изведнъж звяра се спусна напред, промуши си главата между решетките и ухапа Стилиян по ръката. Момчето се отдръпна моментално и притисна с ръка раната си.
- Добре ли си? - разтревожи се Алексис.
- Да, няма проблем, ще се оправя. А сега е по-добре да се прибираме!
- Прав си, да вървим!
Двамата напуснаха плевнята. Стилиян се запъти към дома си. Алексис изтича към големия орех, покатери се, прехвърли се на прозореца и тихо влезе в стаята си. Съблече се, легна в леглото, но дълго време не мигна. Заспа доста късно.
На следващата сутрин Алексис се събуди рано, оправи се и слезе долу. Там бе само баба ù.
- Бабо, аз ще изляза! - каза момичето.
- Няма ли да закусваш? - попита бабата.
- Не съм гладна.
Алексис отвори вратата, излезе и се запъти към центъра. Като стигна, тя влезе в магазинчето и рече:
- Стилиян тук ли е?
- Изчакай! - каза дядото и отиде да извика момчето. След като Стилиян дойде, двамата с Алексис излязоха навън.
- Как е ръката ти? - попита тя.
- Раната зарастна, но се чувствам отпаднал. Дано не е опасно!
- Може да се получи както при Ейлур Рейн.
- Кой?!
- Онзи бе, от трилогията на Nick Dracula, нали се сещаш!?
- То нямаше ли филм по тази книга?
- Да бе, миналото лято се снима първата част. Аз между другото го познавам.
- Аре стига бе! - ахна Стилиян. - Познаваш Nick Dracula? Будалкаш ли ме?
- Що пък да те будалкам? Той между другото е българин.
- Неговата трилогия „Седмото измерение" ми е една от любимите книги, а филма съм го гледал над 10 пъти. Става въпрос за първата част де. Тя май втората ще излезе след един месец.
- И мен много ме кефи! Книгата наистина си я бива, а и той не е за изхвърляне. Много е сладичък на живо!
- Айде, айде! Сега като го познаваш и започна да го хвалиш! Значи мислиш, че може да стане както при Рейн, така ли?
- Ти пък, просто се пошегувах! А и той е пил вода от омагьосан фонтан, а теб те ухапа огромен вълк. Най-много да станеш върколак!
- Много смешно!
Двамата дълго време стояха под дебелата сянка на дъба, където се срещнаха снощи и удариха едно яко лафче. Някъде следобед те се разбраха да излязат към 21:00ч. и се прибраха. Алексис видя само баба си.
- Бабо, къде е дядо? - попита тя.
- В плевнята...
- Цял ден!?
- Ами-и-и, д-да...
- Бабо, добре ли си?
- Да, ако изключим извънзем...
- Моля ?!?
- Е добре де, какво толкова - всяка година на 29-ти юни в селото идват извънземни. Сигурно ще дойдат нощес!
- Но нали са идвали и преди, защо си притеснена?
- Не знам. Сигурно е заради дядо ти. Прекалено много време прекарва в онази плевня. Чудя се какво ли прави там.
- Това село се е побъркало - каза си Алексис и се качи в стаята си. Тя се замисли върху думите на вещиците. Зачуди се за силите, които притежава. После се сети за вълка, за извънземните... Всичко това ù се струваше странно и същевременно абсурдно.
След час слезе долу, за да обядва. Там момичето видя дядо си.
- Дядо, къде беше? - попита Алексис.
- По работа... - отвърна смутено той.
- Баба каза, че си бил в плевнята.
- Ъ-ъ...
- Добре ли си?
- Искам да ти споделя нещо, но не казвай на никого!
- О'кей... но ако е за извънземните, вече знам.
- Ами-и-и, не... Както и да е! Аз открих Изгубената империя.
- ?!
- Става въпрос за Атлантида.
- Тя не е ли потънала? А и къде океан в Родопите?!
- До сега всички са предполагали, че е така, но никой не е и помислил, че може и да не е потънала във вода.
- Не схванах.
- Атлантида се намира под краката ни, под самите Родопи.
- И как установи т'ва?
- Преди месец случайно се натъкнах на една малка пещера. Тунелът бе дълъг и тъмен. Любопитството ме накара да тръгна напред в сумрака. Вървях цял час и стигнах до дъното ù. Но това не беше края... Един слънчев лъч се пронизваше през тъмата от една пукнатина и падаше точно върху една яма. Наведох се над ръба... и зърнах... зърнах поля. Имаше и подземно слънце, облаци, къщи, дворци... След малко излязох от пещерата и...
Дядото се закашля и излезе. Момичето си направи сандвич и седна пред телевизора. Към 20:50ч тя излезе и видя, че Стилиян идва към нея.
- Вярно ли е, че в селото ви кацат извънземни? - попита Алексис.
- Да - отвърна той. - Само че закъсняха.
- И къде кацат обикновено?
- Ела, ще ти покажа!
Той я поведе към един парк. От него не се виждаше улицата, защото го ограждаха гъсти стени от храсти. Те стигнаха до един огромен дъб, седнаха до него и Алексис му разказа за разговора с дядо си за Атлантида.
Към 21:30 слънцето се подготви да залезе. Стилиян започна да усеща остра болка в гърдите си и да мутира. Тялото му се покри с гъста козина, ноктите му се удължиха, кучешките му зъби порастнаха доста, ушите му се изостриха, лицето му се превърна във вълча муцуна...
- Стой, не се приближавай! - ужаси се Алексис и се отдръпна.
- Relax! Няма да те нараня.
- Нали не ме будалкаш?
- Да, будалкам те! Сега ще ти изпия кръвта!
- Но ти не си вампир!?
- Тогава се успокой. Сигурно ще си върна нормалния образ на сутринта.
- Но до тогава?
- Ще се крия...
Изведнъж цялата поляна се озари в ярка виолетова светлина.
- Те пристигнаха! - прошепна Стилиян.
Един кълбовиден светещ обект, малко по-голям от стая се извиси над тях. Мощен лъч се спусна от космическия кораб на земята. Когато угасна, на негово място стояха две същества в скафандри. Приличаха на Дарт Вейдър от Star Wars, бяха с по четири ръце и друго нищо необичайно.
- Привет Йо! - поздрави Стилиян едното същество.
- З'расти Сти'ян, 'адвам съ дъ те ви'я! - отговори извънземното.
Алексис се приближи и попита:
- От къде знаеш, че се казва Йо?
- Те всички така се казват - рече Стилиян.
© Антон Городецки All rights reserved.