Jul 31, 2007, 11:00 PM

Алексис и едно смахнато лято - част2 

  Prose
745 0 0
6 мин reading
 

                              Глава II

                             Върколак


    - Мисля, че им се изплъзнахме! - въздъхна Алексис. - Но дядо каза да не идвам тук.

    - Защо? - попита Стилиян.

    - Не знам!

    Те се обърнаха назад и на лунната светлина зърнаха огромна клетка. В нея бе затворен огромен вълк.

    - Господи! - прошепна Стилиян. - Какво е това нещо тук?

    - Защо ли му е на дядо вълк!? - учуди се Алексис.

    Двамата се приближиха до клетката. Звярът ги гледаше с цялата злоба и ненавист, която таеше у себе си. Той имаше малки червени очи, остри като бръснач нокти и огромни лапи. Изведнъж звяра се спусна напред, промуши си главата между решетките и ухапа Стилиян по ръката. Момчето се отдръпна моментално и притисна с ръка раната си.

    - Добре ли си? - разтревожи се Алексис.

    - Да, няма проблем, ще се оправя. А сега е по-добре да се прибираме!

    - Прав си, да вървим!

    Двамата напуснаха плевнята. Стилиян се запъти към дома си. Алексис изтича към големия орех, покатери се, прехвърли се на прозореца и тихо влезе в стаята си. Съблече се, легна в леглото, но дълго време не мигна. Заспа доста късно.

    На следващата сутрин Алексис се събуди рано, оправи се и слезе долу. Там бе само баба ù.

    - Бабо, аз ще изляза! - каза момичето.

    - Няма ли да закусваш? - попита бабата.

    - Не съм гладна.

   Алексис отвори вратата, излезе и се запъти към центъра. Като стигна, тя влезе в магазинчето и рече:

    - Стилиян тук ли е?

    - Изчакай! - каза дядото и отиде да извика момчето. След като Стилиян дойде, двамата с Алексис излязоха навън.

    - Как е ръката ти? - попита тя.

    - Раната зарастна, но се чувствам отпаднал. Дано не е опасно!

    - Може да се получи както при Ейлур Рейн.

    - Кой?!

    - Онзи бе, от трилогията на Nick Dracula, нали се сещаш!?

    - То нямаше ли филм по тази книга?

    - Да бе, миналото лято се снима първата част. Аз между другото го познавам.

    - Аре стига бе! - ахна Стилиян. - Познаваш Nick Dracula? Будалкаш ли ме?

    - Що пък да те будалкам? Той между другото е българин.

    - Неговата трилогия „Седмото измерение" ми е една от любимите книги, а филма съм го гледал над 10 пъти. Става въпрос за първата част де. Тя май втората ще излезе след един месец.

    - И мен много ме кефи! Книгата наистина си я бива, а и той не е за изхвърляне. Много е сладичък на живо!

    - Айде, айде! Сега като го познаваш и започна да го хвалиш! Значи мислиш, че може да стане както при Рейн, така ли?

    - Ти пък, просто се пошегувах! А и той е пил вода от омагьосан фонтан, а теб те ухапа огромен вълк. Най-много да станеш върколак!

    - Много смешно!

    Двамата дълго време стояха под дебелата сянка на дъба, където се срещнаха снощи и удариха едно яко лафче. Някъде следобед те се разбраха да излязат към 21:00ч. и се прибраха. Алексис видя само баба си.

    - Бабо, къде е дядо? - попита тя.

    - В плевнята...

    - Цял ден!?

    - Ами-и-и, д-да...

    - Бабо, добре ли си?

    - Да, ако изключим извънзем...

    - Моля ?!?

    - Е добре де, какво толкова - всяка година на 29-ти юни в селото идват извънземни. Сигурно ще дойдат нощес!

    - Но нали са идвали и преди, защо си притеснена?

    - Не знам. Сигурно е заради дядо ти. Прекалено много време прекарва в онази плевня. Чудя се какво ли прави там.

    - Това село се е побъркало - каза си Алексис и се качи в стаята си. Тя се замисли върху думите на вещиците. Зачуди се за силите, които притежава. После се сети за вълка, за извънземните... Всичко това ù се струваше странно и същевременно абсурдно.

    След час слезе долу, за да обядва. Там момичето видя дядо си.

    - Дядо, къде беше? - попита Алексис.

    - По работа... - отвърна смутено той.

    - Баба каза, че си бил в плевнята.

    - Ъ-ъ...

    - Добре ли си?

    - Искам да ти споделя нещо, но не казвай на никого!

    - О'кей... но ако е за извънземните, вече знам.

    - Ами-и-и, не... Както и да е! Аз открих Изгубената империя.

    - ?!

    - Става въпрос за Атлантида.

    - Тя не е ли потънала? А и къде океан в Родопите?!

    - До сега всички са предполагали, че е така, но никой не е и помислил, че може и да не е потънала във вода.

    - Не схванах.

    - Атлантида се намира под краката ни, под самите Родопи.

    - И как установи т'ва?

    - Преди месец случайно се натъкнах на една малка пещера. Тунелът бе дълъг и тъмен. Любопитството ме накара да тръгна напред в сумрака. Вървях цял час и стигнах до дъното ù. Но това не беше края... Един слънчев лъч се пронизваше през тъмата от една пукнатина и падаше точно върху една яма. Наведох се над ръба... и зърнах... зърнах поля. Имаше и подземно слънце, облаци, къщи, дворци... След малко излязох от пещерата и...

    Дядото се закашля и излезе. Момичето си направи сандвич и седна пред телевизора. Към 20:50ч тя излезе и видя, че Стилиян идва към нея.

    - Вярно ли е, че в селото ви кацат извънземни? - попита Алексис.

    - Да - отвърна той. - Само че закъсняха.

    - И къде кацат обикновено?

    - Ела, ще ти покажа!

    Той я поведе към един парк. От него не се виждаше улицата, защото го ограждаха гъсти стени от храсти. Те стигнаха до един огромен дъб, седнаха до него и Алексис му разказа за разговора с дядо си за Атлантида.

    Към 21:30 слънцето се подготви да залезе. Стилиян започна да усеща остра болка в гърдите си и да мутира. Тялото му се покри с гъста козина, ноктите му се удължиха, кучешките му зъби порастнаха доста, ушите му се изостриха, лицето му се превърна във вълча муцуна...

    - Стой, не се приближавай! - ужаси се Алексис и се отдръпна.

    - Relax! Няма да те нараня.

    - Нали не ме будалкаш?

    - Да, будалкам те! Сега ще ти изпия кръвта!

    - Но ти не си вампир!?

    - Тогава се успокой. Сигурно ще си върна нормалния образ на сутринта.

    - Но до тогава?

    - Ще се крия...

    Изведнъж цялата поляна се озари в ярка виолетова светлина.

    - Те пристигнаха! - прошепна Стилиян.

    Един кълбовиден светещ обект, малко по-голям от стая се извиси над тях. Мощен лъч се спусна от космическия кораб на земята. Когато угасна, на негово място стояха две същества в скафандри. Приличаха на Дарт Вейдър от Star Wars, бяха с по четири ръце и друго нищо необичайно.

    - Привет Йо! - поздрави Стилиян едното същество.

    - З'расти Сти'ян, 'адвам съ дъ те ви'я! - отговори извънземното.

    Алексис се приближи и попита:

    - От къде знаеш, че се казва Йо?

    - Те всички така се казват - рече Стилиян.

© Антон Городецки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??