Глава VIII

                TV медии

    Стилиян и Алексис влязоха в магазинчето. Преваляше пладне, а те все още нямаха план. Селото изглеждаше злокобно без жива душа.

    - Сядай! - рече Стилиян, който си бе върнал човешкия вид, но само до залез слънце. - Идвам ей сега!

    Той отиде някъде и след минутка се върна с един GSM в ръка.

    - Обади се на вашите! - каза момчето. - Все пак и те ще трябва да отидат в Реалния свят.

    Алексис набра номера. Майка ù вдигна.

    - Hi mum! I'm Alexis.

    - Hi my baby girl...

    - Can you help me?

    - What has happened?

    - Must you go in the village with my daddy. Now!

    - Ok baby! Goodbye!

    - Bye-bye mum.

    Алексис остави GSM-а на масата и тихо въздъхна. Стилиян извади два сладоледа от фризера и даде единия на Алексис.

    - Можем да ядем колкото си искаме - каза той. - И без това скоро ще трябва да напуснем този свят.

    - Имам идея! - възкликна Алексис. - Да звъннем на някоя телевизия и да разкажем всичко.

    - Да бе... и ще ни повярват!

    - Дай ми телефона!

    - Къде ще звъниш?

    - В CNN.

    - Да бе...

    - В bTV много ясно! Дай ми проклетия телефон!

    - Знаеш ли номера?

    - Да, дай ми скапания те...

    - Добре де, добре!

    Алексис набра номера и зачака.

    - Добър ден!... Искам да съобщя за една новина!... Става въпрос за сензацията на века... Ще дойдете ли?... Благодаря ви много!... А-а-а, ами в село Бъдеще, близо до Смолян се намира... Още веднъж благодаря!

    - Какво? - попита Стилиян.

    - Ще дойдат утре сутринта.

    - Чак утре?

    - Бъзик! Довечера са тук.

    ... Привечер...

    Алексис и Стилиян стояха замислено на пейката пред магазинчето и мълчаливо наблюдаваха минаващите автомобили.

    - Това е най-смахнатото лято в живота ми - рече Алексис.

    - Само на тебе ли!? - възкликна Стилиян. - А и на всичкото отгоре ще е и последното ни.

    В същото време пред тях спря един черен MERCEDES.

    - Т'ва са наш'те! - извика момичето. - Бързичко дойдоха!

    Родителите ù излязоха от колата и Алексис ги прегърна силно.

    - What's wrong? - попита майка ù.

    - Ако кажеш още нещо на английски ще ти се разсърдя много! - ядоса се Алексис. - Сега сме в България.

    - Какво има скъпа? - попита баща ù.

    Двамата със Стилиян им разказаха всичко.

    - Не знам какво да мисля! - въздъхна майката. - Звучи incredibly, ъ-ъ-ъ невероятно.

    - Вървете до Атлантида. Скоро ще дойде и цялото човечество - каза Стилиян.

    - Лично аз не вярва на този история - рече майката с голяма доза сарказъм и малка доза акцент. - Много е невероятно!

    В този миг Мерцедесът се разпадна на малки искрици, които вятърът разсея.

    - Автомобилът вече си свърши работата като ви доведе тук - каза Стенли. - Сега повярвахте ли?

    - Определено да! - ахна баща ù.

    - Абсолютно! - допълни майката.

    - Дядо е маркирал пътя до пещерата - рече Алексис. - Щом излезете от селото ще забележите знаците.

    Родителите ù се сбогуваха с нея и тръгнаха към Изгубената империя.

    ... Половин час по-късно...

    Екип на bTV спря с един микробус на центъра. Двамата разказаха на журналистката цялата история. Разведоха я заедно с оператора из запустялото село и им показаха местата, където са изчезнали разни обекти. Малко по-късно и Стилиян се превърна във върколак. Това бе повече от доказателство за правотата на разказа им. Накрая ги заведоха да заснемат пещерата и ямата, от която се виждаше Атлантида. След въпроси от страна на журналистката, Алексис и Стилиян произнесоха своя призив към цялото човечество.

    След като журналистката и операторът си тръгнаха, Стилиян рече на Алексис:

    - Остани да спиш у нас! И без това си сама!

    Момичето прие на драго сърце и двамата до късно гледаха телевизия.

    ... На другата сутрин...

    Алексис се събуди първа и включи телевизора. По всички програми гърмеше сензацията на хилядолетието. След миг се събуди и Стилиян. Двамата гледаха като гръмнати и се чувстваха горди от това, че са си свършили работата. Към обед селото се напълни с представители на всички медии в страната, а за ден-два сензацията бе отразена от всички чуждестранни телевизии. Алексис даде интервю на три английски и четири американски телевизии. Стилиян пък го биваше с италианския и малко испанския език и даде интервюта на представителите на тези страни. С медиите от други страни се налагаше преводач, но все пак почти в целия свят се говореше английски.

    След седмица започнаха да пристигат цели семейства с автомобилите си, за да се отправят към Изгубената империя и Реалния свят. Но още щом влизаха в село Бъдеще, колите и багажа им се разпадаха на малки, светещи точици и изчезваха. Стилиян и Алексис упътваха всички. За един месец входа на пещерата го пресякоха около 5 милиарда души.

    Дойде есента, а вече все по-малко хора пристигаха. Накрая, когато през един хладен септемврийски ден никой не пристигна в селото, Стенли рече на Алексис:

    - Мисля, че дойде време и ние да вървим! Сигурно са останали доста скептици, които...

    - Какво е „скептик"?

    - Това е човек, който се съмнява във всичко. Сигурно са останали такива хора, които явно не са ни повярвали, а пък има и места, където няма телевизия и хората няма как да разберат.

    - Освен скептици има и доста цигани, турци и либийци, които ще останат тук, за да мрат в собствената си тиня. Но какво говоря?! Нито една мазна свиня не е отишла, а и няма да иде в Реалния свят.

    - В съня аз ти казах, че мога да прихвана малко расизъм от теб, ама май не ме хвана. Не чувствам чак такава омраза както теб.

    - А аз ти казах, че не си и длъжен да го правиш. Аз съм си избрала този път и ще го следвам до край. Въпреки всичко и всички.

    - Да вървим към пещерата, какво ще кажеш?!

    - Прав си, да вървим. И без това трябва да се спасим!

    - Да се спасим от какво?

    - Не знам. Вещицата изчезна преди да ми отговори на този въпрос.

Следва продължение . . .