Веднъж ми се наложи да придружавам (демек-да бдя да не падне и да заспи край топлите минерални извори край бившия ЦУМ) един от най-добрите ми приятели форевър. Същият беше вдигнал бялото знаме пред бутилка водка и се клатушкаше като „Вера Су“ край Камен бряг. Наближихме метрото и го помолих да си стабилизира походката като за пред полицаите, защото те, освен за пресни понички, бдяха и за нежелани пътници. Събота вечер-несъбота невечер – това е, дълг! Той ми обеща, закрепи се временно и баш пред тях така се заклатушка, че не остави грам съмнение, че е време за полицейска проверка. За беда, по навик не си носех личната карта, а те и двамата видимо скучаеха. Добър вечер, добър вечер, документните за проверка, моля! Приятелят ми си извади личната карта, защото е примерен гражданин (освен в присъствието на водка), а аз си извадих ръцете от джобовете и се зачудих де да ги дена. А вашата лична карта? – поинтересува се по-скучаещото от двете ченгета, явно не само KFC, ами и скуката дава крила. Хън-мрън, признах, че не я нося, но категерично отрекох да идвам от Судан. (това са новите сирийци, дето по едно време превърнаха „Мария Луиза“ в ларгото на Хартум). Ахааа, потри ръце ченгето и кремът от поничката обля дланите му в лепката емулсия – тогава ще те водим за справка в районното. Причерня ми, прибеля ми, после ми призеленя, но сертификат за свободен достъп така и не съзрях. Казах им името си, погледнах ги с влажен поглед, твърдящ, че за мен по три понички на човек плюс диетична кОла не са никакъв проблем в този късен и лишен от всякакви поемни лица час. Не знам дали разпознаха ултравиолетовите ми сигнали, но ме питаха как се казвам. „Илиян Митов“ – смънках, като в този момент много желаех да не съм Илиян Митов и да се намирам далеч от тук. Тогава ченгетата решиха да прибегнат до изпитаната от десетилетия тактика - кръстосан разпит: попитаха приятеля ми аз Илиян Митов ли се казвам. Той, профъфли, че да (обичам го тази човек!!), и те казаха, че сме свободни да си ходим, но с такси, щото в метрото не можело да пътуват хора, пияни като колячи по Коледа. Почувствах се пронизан като с рентген!
Сега, някой може да си направи погрешния извод, че полицаите по принцип ги мързи. Изводът обаче според мен е друг: вярвай на пияния човек, защото алкохолът може да таи много коварни капани, но никога не таи лъжа! Това дори полицията го знае.
© Илиян Todos los derechos reservados