АНАНИ-БАНАНИ ООД 

Озверялата, огладняла и опърпана тълпа в миг се юрна към портите. Стотици сандали, ботуши и боси крака затропаха по новата каменна настилка на главната улица. Римските войници, които пазеха градската порта захвърлиха щитовете си, подпряха копията и бърже догониха тълпата.

Градският форум осиротя. Наоколо се търкаляха кошници, глинени паници, дървени подноси, амфори, стомни за вода, въжета, и купища платове от всички краища на Римската империя. А по средата, до пресъхналите фонтани, вързани за каруцата, две козички преживяха спокойно и гледаха с достойнство към двамината скитника чучнали насред площада.

-Абе, бизнесмен, ти няма ли да обядваш?

-Не! Имам си домашен кетъринг.

-Джо, с какво са ти сандвичите? Има ли некаква мръвка?

Джо, бръкна в торбичката си и извади четири филии хляб, две по две слепени с масло и мръвка. Отхапа голяма хапка и подаде втория сандвич на другия просяк.

-Гей, от мен да знаеш, всичко на тоя свят е само пари, пари и нищо друго...

 Този, когото нарекоха Гей, бръкна в кожената кесия, смешно кацнала на тумбака му и отброи две монети от по левче.

-Два лева? Абе, бизнесмен, намираш се в Бояна, засрами се малко. Притури, притури още два лева!

Гейя безропотно се подчини, бръкна още веднъж в кесията и извади една сгъната петолевка.

-На! И за утре да имам право...

-Какви права бе Гей? Имаш само задължения. Бегай сега на кетъринга да донесеш по едно кафенце, а аз ще се наредя за основното ястие.

Градският форум потъна в блажена, следобедна дрямка

“Хруп, хруп, хруп” - чуваха се само двете козички как сладко преживят – и черната и плавата.

-Край на обедната почивка! Край на обедната почивка – изсъскаха неколцина радиостанции в един глас.

Мудно и сънено се надигаха градските жители от сенките на декорите. Припнаха жените от гардероба от човек на човек. Оправяха туниките, връзваха кожени ремъчета, закопчаваха сандали, оправяха се прически. На малки поточета потекоха хората към градския площад и скоро той преля от шумутевица.

Джо Монетата се понадигна, огледа се да мерне Гея, но като не го откри тръгна сам към козичките. Намери ги легнали под каручката, както ги беше оставил, скрити от слънцето и людската досада. Изтегли ги насила и застана величествено срещу камерата.

Римски патриций беше приклекнал и омотаваше бавно и със задоволство крачето на млада патрицианка с жълт копринен шнур.

Джо се ухили съучастнически - “Пустият му Миладин”.

Гея скочи на каруцата и подплаши животните.

-Гледай Джо и се учи. Миладин Секса, първо им дупце глади, а после...

Джо се намръщи и смъкна Гея грубо на земята, тикна му поводите на двете кози в ръцете му и рече:

-Ще мръдна до едното място.

-Посерко.

-Стига бе Иване, казвам ти не ми е добре

-Айде бегай, ще се оправя – Иван, Гея де, хвана козите и се развика на Миладин.

-Миладинчооо, остави тая овца тя няма да ти пущи млекце. Ела козата на Монетата е свободна.

-Гей, много си прост бе. Много! И защо само ги четеш тия книги не те знам – Миладин пое плавата коза и застана до Гея отляво, тегли една кисела усмивка на първия асистент режисьор и добави:

-После ще те светна на една далавера...

 -Тишина, колегии! 

-Иии камера?

-Работи!

-Звук?

-Пише се!

-Началооо!

Десетина дена по-късно в Агенцията по вписванията, регистрираха нова компания под името “АНАНИБАНАНИ ООД”. Справката показваше, че собственици на дружеството са трима души с равни дялове – Анани Киризов, Миладин Цветарски и Иван Далаверджиев.

следва...