Лерна се върна тъкмо когато навън звездата на планетата започваше да изгасва. Странно беше тук, на Земята. На Проксима Центавър Д7 нещата бяха далеч по-различни. Там, когато ти се приспеше, просто затваряш соларните панели на купола и вътре става тъмно. Хем си произвеждаш енергия докато спиш, хем навън е светло, ако ти се излиза. А тук такива работи. Зелон определено беше изненадан, макар че Лерна му беше говорила за това.
- Зелон, Зелооон, колко се радвам да те видяяя! – изпищя тя от вратата и се хвърли на врата му със скок-дъга.
Никога не се бяха виждали на живо, но за петнайсет години видеочатове из ПлаНет, знаеха почти всичко за себе си. Зелон познаваше всичките й гаджета, и родителите й, тя също беше наясно за неговите (най-вече за неговата липса на гадже, но да не задълбаваме в това). Сега тя го настани на многофункционалния диван в хола и просто настоя да му направи землянско ядене. Зелон се опита да протестира, обяснявайки че вече си е разпечатал сандвич, но в отговор получи ед ...