Ако зависеше от него, никога не би прекрачил отново прага на този апартамент. Дори не посещаваше квартала, в който се намираше. Бяха изминали двадесет и четири години и два месеца, но спомените за онзи майски ден, все още живееха, възвръщаха се в неочакван час и пареха като въглените на нестинарската жарава. Не знаеше, къде синът му беше решил да закупи жилище и с радост откликна на неговата молба да присъства на огледа. Вече съжаляваше, че не попита предварително за адреса. Така би могъл да предложи на жена си да отиде вместо него. И щеше да бъде за добро - жените имаха някакъв невероятен нюх да откриват замаскираните дефекти.
- Влизай, тате - подкани го Младен – не стой на прага.
Пристъпи Добрин с надеждата да завари някакво преустройство, нови мебели, но всичко беше непокътнато. Стаените спомени скочиха от стените, извиха се в невидим вихър и се сблъскаха в сърцето му.
*****
Беше орисано да се срещне с Елена. Когато Павел, приятеля му от детските години, се обади, за да му каже, че ...