16 jul 2007, 22:09

Априлчета

  Prosa
1.3K 0 0
Дълбоко в поляните, във всяка от тях се крият малки априлчета. Дойде ли месецът пролетен, всички излизат навън, но не всеки ги вижда. Загадъчно ниски, умихнати, рошаво сънени. Те са добрите деца на съдбите ни. Понякога обаче априлчето е тъжно, а когато това се случи, всички други априлчета са до него. Винаги! Едно априлче никога не тъжи за себе си. За природата и децата й тъжи, за прекалените очаквания на хората, за неосъзнатите ни грешки, които повтаряме, за всяка частица, секунда, микрон създадена болка.
Помогни ми, ако те има, да намеря априлчета през тази тъжна, топла пролет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...