Jul 16, 2007, 10:09 PM

Априлчета

  Prose
1.3K 0 0
Дълбоко в поляните, във всяка от тях се крият малки априлчета. Дойде ли месецът пролетен, всички излизат навън, но не всеки ги вижда. Загадъчно ниски, умихнати, рошаво сънени. Те са добрите деца на съдбите ни. Понякога обаче априлчето е тъжно, а когато това се случи, всички други априлчета са до него. Винаги! Едно априлче никога не тъжи за себе си. За природата и децата й тъжи, за прекалените очаквания на хората, за неосъзнатите ни грешки, които повтаряме, за всяка частица, секунда, микрон създадена болка.
Помогни ми, ако те има, да намеря априлчета през тази тъжна, топла пролет!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...