Аре стига, бе! - 8

  – Ти, ма... на кой ще правиш свирка? – дочувам зад мен женски глас.

  О, Боже!

  Докато се осъзная и разбера кой говори, една жена премина покрай мен и застана до рамото на Кирил.

  Видях младо момиче с руса коса хваната на конска опашка отзад. Лицето ù имаше странен матов загар. Явно от дългото лежане в солариума. Светлите ù очи имаха  зелени оттенъци. Заблестяха злобно. Устните ù, силно извити в средата, се свиха.

  Огледа ме внимателно, а очите й се разшириха.

  "Аре стига, бе! Какъв респект всявам у жените. Как няма – красива съм, наперена и властна. Излъчвам сексапил и магнетизъм.”

  Охранителят бавно се облегна на стола и вдигна двете си ръце във въздуха.

  Горкичкият!

  Този път го съжалих.

  Русата „конска опашка” за миг се почуди какво да предприеме.

  Понечи да изрече нещо, но аз я изпреварих:

  – Моля! – изненадано казвам. – Коя си ти?

  – Неговата приятелка – троснато ми отвръща. – А, ти, да не си високоплатена проститутка? – обижда ме тя, а устните ù вече се отпускат.

  – Тъкмо, твоят приятел ми възложи една поръчка. Трябва да му направя една свирка за която каза, че ще ми плати доста добре...

  Не продължих, защото тя ме прекъсна с неистов вик:

  – Скапаняк си ти! – обръща глава към Кирил. – Аз, не правя ли добре свирки. Защо трябва да даваш пари на тая?

  "Аре стига, бе! Колко е просто това момиче.”

  Мисълта да й кажа истината ме накара да се подсмихна.

  Кирил първо наведе глава, след това повдигна и двете си вежди. Зачуди се какво да предприеме. Погледна ме, видя, че съм весела и ме загледа учудено.

  Смутен ми се видя.

  Реших да сложа край на ситуацията и да разкрия истината.

  – Момиче, – обръщам се към приятелката му. – Завършила съм българска етнография... народно изкуство и владея пастирска дърворезба. Мога да правя предмети от овчарския бит и музикални инструменти: като писана гайда, писан кавал и свирки от върбово дърво или орех. С размерите на свирките мога да варирам, но до известна степен. Свирките който правя, трябва да са от сочно дърво с дължина повече от 15 см. Хващам стъблото в дълбочина, след което очуквам и после изхлузвам кората. Върху оголеното дърво изрязвам част от повърхността до отвора за свирене и отново нахлузвам. Тембърът е остър, а звукът силен...

  – Видя ли, Деси... за музикална свирка говорим. За върбова свирка... дълга повече от петнадесет сантиметра – прекъсва ме охранителят.

  О, Боже!

  "Аре стига, бе! Толкова ли съм готина? Преди минута го поднесох, а той се върза на думите ми... и даже ми предложи петстотин лева.”

  Сладур!

  Тази, която нарече Деси, започна да върти конската опашка с лявата си ръка.

  – Успокои ли се? – питам я и отпивам от чашата с фреша.

  – Уф, има ли значение? – отвръща тя.

  Охранителят понечи да стане от стола.

  "Аре стига, бе! Тръгне ли си сега, никога повече няма да го видя. Какво да направя?”

  За моя радост, тази протегна ръка и го натисна надолу. Кирил седна отново на стола.

  Видях го как ме погледна с жарък поглед, после как погали с ръце дръжките на стола.

  Приятелката му видя неговите движения, сграбчи рамото му и злобно го раздруса:

  – Кикенце, коя е тази? Ти, какво правиш тук с нея?

  – Правим заедно... такова... бизнес – бавно отвръща той.

 "Аре стига, бе! Бях чувала много неща за охранители. Но, чернокоско... ти ме изненада. Не само си хубав и привлекателен, но си и умен! По дяволите, искам романтична връзка с теб. Животът не свършва с изневярата на съпруга ми или с първата бръчка по лицето ми. Напротив, започва оттам. Въпросът е в това - къде и кога ще те докопам, за да ти направя истинска дълга свирка...”

***

© Сър Димитри 2015

© Copyright