Аре стига, бе! - 8
– Ти, ма... на кой ще правиш свирка? – дочувам зад мен женски глас.
О, Боже!
Докато се осъзная и разбера кой говори, една жена премина покрай мен и застана до рамото на Кирил.
Видях младо момиче с руса коса хваната на конска опашка отзад. Лицето ù имаше странен матов загар. Явно от дългото лежане в солариума. Светлите ù очи имаха зелени оттенъци. Заблестяха злобно. Устните ù, силно извити в средата, се свиха.
Огледа ме внимателно, а очите й се разшириха.
"Аре стига, бе! Какъв респект всявам у жените. Как няма – красива съм, наперена и властна. Излъчвам сексапил и магнетизъм.”
Охранителят бавно се облегна на стола и вдигна двете си ръце във въздуха.
Горкичкият!
Този път го съжалих.
Русата „конска опашка” за миг се почуди какво да предприеме.
Понечи да изрече нещо, но аз я изпреварих: ...