Аре стига, бе! - 9
– Кикенце, ти си охранител. Какъв бизнес? – зачуди се приятелката му.
О, Боже!
Тя може и да мисли.
– Забрави, ли? Заминавам на разменни начала като охранител до края на месец май в мол Варна – отвръща той.
"Аре стига, бе! Чернокоско... загубих те. Не само си окупиран от тая, но си вече и далечен! По дяволите... нямам желание за нищо. Прибирам се вкъщи.”
Станах от стола, извадих от дамската си чанта четири лева за фреша и ги оставих на масата.
Казах довиждане на двамата и се обърнах. Тръгнах към изхода.
Както и да е!
Качих се в пристигналия тролей. Дупчих си билет и седнах.
Какви ги върша, аз? Защо се качих така облечена в градския транспорт.
Осъзнах, че съм с вечерна рокля с дълбоко деколте, боси крака и с обувки на висок ток. Трябваше да си хвана такси. Защо съм тук? По навик. Навикът води до отчуждение. Отчуждението води до откъсване от настоящето и тогава трябва да кажа „добре дошли” на бедите. А, великолепни каръци стават онези, които се откъснат от действителнос ...