Аре стига, бе! - 9
Аре стига, бе! - 9
– Кикенце, ти си охранител. Какъв бизнес? – зачуди се приятелката му.
О, Боже!
Тя може и да мисли.
– Забрави, ли? Заминавам на разменни начала като охранител до края на месец май в мол Варна – отвръща той.
"Аре стига, бе! Чернокоско... загубих те. Не само си окупиран от тая, но си вече и далечен! По дяволите... нямам желание за нищо. Прибирам се вкъщи.”
Станах от стола, извадих от дамската си чанта четири лева за фреша и ги оставих на масата.
Казах довиждане на двамата и се обърнах. Тръгнах към изхода.
Както и да е!
Качих се в пристигналия тролей. Дупчих си билет и седнах.
Какви ги върша, аз? Защо се качих така облечена в градския транспорт.
Осъзнах, че съм с вечерна рокля с дълбоко деколте, боси крака и с обувки на висок ток. Трябваше да си хвана такси. Защо съм тук? По навик. Навикът води до отчуждение. Отчуждението води до откъсване от настоящето и тогава трябва да кажа „добре дошли” на бедите. А, великолепни каръци стават онези, които се откъснат от действителността. Искам да съм успяла в живота жена. Затова, имам нужда от мъж до мен който да ме подкрепя в трудни минути, да ми услужва с пари, да ме разбира и да споделя убежденията ми. Разбирам че семейството е прекрасен източник на тази вътрешна подкрепа и тя ми трябва сега – когато съм отчаяна. Но, когато е разрушено. Тогава? Тогава... тогава... само една нова любов с охранителя може да ми помогне да се изправя. Дали ме харесва толкова, че да зареже тази блондинка? От проба глава не боли. Някак си, трябва да го накарам да се влюби в мен. Ако не, ще си намеря някой друг.
О, Боже!
Еми, да... отивам до Варна. Градът на мечтите и въздишките.
Ще се разходя до Катедралата. Покрай операта ще стъпя на Главната. Ако не си похарча всички пари из многобройните и добре заредени магазини по нея, бързо ще стигна до Шишковата градина. Там ще пия минерална вода от чучура на чешмата. Един местен арменец преди години ми каза, че ако пиеш с лявата ръка три пъти от водата и си намислиш желание – ще ти се сбъдне. Ще пия. Естествено. После ще тръгна по улица „Михаил Колони” и тя ще ме отведе до Морската градина срещу Аквариума, който е близо до Планетариума.
Тролеят наближи „Попа” и спря на светофара пред улица „Граф Игнатиев”.
Навън се чуха силни викове на младежи.
Изведнъж нещо се удари в стъклото, две седалки пред мен. То се пукна. Неволно подскокнах от уплаха. Погледнах през прозореца и съзрях тълпа от млади момчета. Заприличаха ми на футболни фенове с тези шалчета около вратовете.
Сигурно излизат от мач. Националният стадион е близо.
„Шампиони сме, шампиони сме...” – закрещяха те.
Тролеят потегли и след секунди спря на спирката. Вратите се отвориха.
Една част от тези феновете се качи вътре.
Тогава се чу силно освиркване от отсрещната страна на булевард „Патриарх Евтимий”. Воя нададоха едни други футболни запалянковци, но с друг цвят шалчета и фланелки. Една част от тях се затича, премина през булеварда и се озова на спирката.
„Мрете, копелетаааа...” с пиянски глас изрева един от тях.
Погледнах го. В ръката си държеше камък.
Изви я назад, направи замах напред и го хвърли по качилите се вътре противникови фенове.
Не успя да уцели никой, защото вратата започна да се затваря. Летящият камък се удари в стъклото й, отклони се от първоначалната цел и попадна в главата ми.
Жестока болка прониза слепоочието ми. Притъмня ми пред очите. Сложих инстинктивно ръка на удареното място.
Нещо влажно и гъсто затопли ръката ми.
Опитах се да извикам от ужас, но не успях. Строполих се окървавена на пода...
***
© Сър Димитри 2015
© Copyright
© Сър Димитри All rights reserved.
К,ва я мислихме, к,ва се излюпи... Само да не я вкараш в превъзпитателна кома, тъкмо взе да ми харесва такава... Тичам да видя дали в №10 се е освестила
