Бяха минали два месеца от "инцидента" в закусвалнята. Нашите подобрени войници се бяха научили да управляват броните перфектно. Те знаеха как всяка една работи и как да могат да ги използват на 100 %. Кортана беше перфекционирала начина по които използва мобилността на бронята си, а Келли знаеше какъв е ефективния радиус за лекуване на "Спасителя" и освен това беше най-добрия стрелец със снайпер на базата. За Акира и Харуко бе по-лесно тъй като нямаха специфични уреди да използват. Главнокомандващите бяха изключително доволни от прогреса на екипа. Затова решиха, че е време да ги изпитат. На Земята имаше още конфликти. Не големи, но все пак имаше. Един от най-сериозните бе терористката група "Зелени Сърца". Тя смятаха, че да напуснат земята бе ерес. Това не е допустимо! Затова те правиха многобройни опити да спрат строежа на кораба "Пионер". Главнокомандващите определиха 14 октомври 2549 година да нападнат базата на терористите. Те се окриваха в изоставения град "Зеро". Някога град пълен с живот и потенциал да бъде велик, тъй като най-великите учени за времето бяха родени там, но войната през 2468 го бяха разрошили до основи. В града имаше повишено ниво на радиация и "Зелени Сърца" носеха специални маски с контейнери кислород на гърба им. Една от многото им слабости. Освен това в града криеха бойните си глави и различни експлозиви тъй като те бяха току що доставени и нямаха време да ги разпръснат. Бе точното време да ги нападнат.
Екипа получиха задачата си и се запътиха към стаята за планиране, когато влизаха те бяха посрещнати от трима главнокомандващи за да наблюдават как планират. Бен и останалите ги поздравиха. Не им отне много време преди да сглобят план с най-висок процент за успех.Планът бе следния: те ще бъдат пуснати през нощта на 20 километра от базата на терористите чрез стелт джет, ще стигнат до експлозивите и ще сложат бомба. Бен и Кортана ще направят това, а Келли ще ги наблюдава и снабдява с информация от един от хълмовете със снайпера си.Акира и Харуко ще чакат в хеликоптерa, които след като пусне тях тримата ще се приземи в близост до базата. Те ще бъдат подкреплението ако нещо не тръгне по план. Ако засекат терористи на базата, което ще стане, имат право да ги елиминират. Присъстващите в стаята одобриха плана и бяха готови да ги изпратят след като се оборудват с броните си.
Бен поклати глава в съгласие и екипа се запътиха на там.След трийсет минути те бяха готови.Те потеглиха с джета.Екипа стояха мълчеливо в джета без да обелят дума.Само Бен им прехвърли виртуалната карта в шлемовете им за да могат да гледат къде са запасите и враговете.Те имат разполагат с тази информация, защото същият джет мина преди малко за да сканира зоната, но благодарение за стелт опцията те не бяха нито видени нито чути.
Те пристигнаха.Бен , Кортана и Келли слязоха, а Акира и Харуко останаха.Келли започна да тича към близкия хълм и зае позиция. Снайпера й бе оборудван с нощно виждане.
- Виждам запасите.Те са защитавани от 3 патрула от 5. - Келли им съобщи по радио/
- Разбрано. - Бен отговори.
- Да потегляме Кортана.Тя поклати глава в съгласие.В началото на зоната имаше циментови блокове, които бяха чудесни за да могат двамата да се прикрият.Те почакаха малко след това се разделиха.Кортана пое по долния път, а Бен по средата. Направиха го с цел да отбегнат враговете и да могат тихо да сложат бомбата и да се махат от там. Кортана направи 20 крачки направо, прикри се зад един огромен метален контейнер почака 4 секунди, за да отмине патрула и започна да го изкатерва.По този начин те можеше да види всеки и всичко.Бен вървеше към горните контейнери.Там той успя, на косъм, да се прекрие от патрула.Зае позиция и затича клекнайки към следващия.Кортана през това време скочи на следващи контейнер и благодарения на шоко-абсурбиращата част в подобренията й тя не издаде звук.От там беше лесно.Трябваше да слезе, да влезе в стаята с експлозивите да сложи бомбата и да си плюе на петите.Бен вече беше пресякъл към голямото дърво точно срещу другите запаси.
- Келли, имаме проблем. - Бен каза по радиото.
- Хмм? - отговори тя.
- Няма как да се предвижа до запасите без да ме видят.Ще трябва да ми помогнеш.
- Какво трябва да направя?
Обикновен човек би се замислил за секунда, но благодарение на серума, не му отне повече от фракция на секундата и той вече бе направил план.
- Така искам от теб искам да използваш "Паяка".
"Паяка" е един от много джаджи на Келли.Той е метален паяк голям четиридесет сантиметра и бе управляван с вграденото дистанционно на ръката й.
- Разбрано. - Отговори тя.
От хълма тя го хвърли към най-близкия контейнер.От там тя му нареди да го изкатери и да скочи към дървото. От дървото то бързо тръгна към гората близо до централата и започна да издава силен шум.Терористите се стреснаха и изпратиха два патрула да проверят какво става, което бе перфектно за Бен.От дървото той побегна към запасите и сложи бомбата.Таймерът бе две минути.Кортана беше готова тъкмо на време.
- Дотук добре. - Каза си Бен уверено.
И като че ли точно, когато каза това патрула намериха паяка.От сградите до базата те изпратиха пет екипа по десет човека да разследват и да проверят запасите.Нямаше друга опция освен да използват сила, но не още. Войниците влязоха при сградата на запасите само да видят, че нищо няма.Всичко е наред.Един от войниците съобщи новината по радио и точно, когато спря връзката с базата си Кортана изскочи зад една от масивните кутии и умело скочи и ритна двама в главата с такава сила, че се забиха в стената и вместо глави имаха само червена киша.Останалите вдигнаха оръжията за да я застрелят, но благодарение на свръхчовешките и рефлекси тя си заби коляното в този отдясно карай ги го да падне на земята от болка.На този вдясно му удари такова кроше, че му разби шлема, падна и изплю седем зъба на земята, но тя не спря там. Вдигна си крака и го заби право в челото му.То се разруши и части от него се забиха в мозъкът му.Кортана изтръска мозъка и кръвта от обувката си и погледна към последния.Той беше замръзнал на място.Единственото, което можеше да направи бе да хвърли оръжието на земята и да вдигне ръце.Кортана нямаше никакви планове прояви милост.Затова , прояви финес. Отиде до него удари го в корема и свали шлема с които дишаше.Тя го наблюдаваше как се гърчи на земята , опитвайки се да си поеме дъх , но уви.
Бен беше заклещен.Той бе в по средата на стаята, а войници бяха влезли от предния вход и от задния.Не видя друга опция освен да ги неутрализира.Изкара своя автомат"К-БАР 32"със заглушите и беше готов да ги разгроми. Той беше толкова бърз, че за тези обикновени терористи им се стори като едно черно петно.Изстреля пет патрона и петимата от предния вход паднаха. Останалите чуха това и почнаха да тичат към него, но Бен бе твърдо добър. Той видя, че един от падналите войници имаше торба с малки ножове , взе ги и започна да ги хвърля към войниците.Всеки един пад с нож между очите. "You cross the boss you take the loss." - си каза той наум.Той се свърза с Кортана и нареди да се маха оттам веднага.Келли като ги видя, че тичат към нея, по радиото, каза на джета да дойде да ги събере.Кортана и Бен пристигнаха едновременно пред Келли.
- Събирай си нещата, тръгваме. -Той и каза.
Тя взе снайпера си и те тръгнаха тичешком към определената дестинация на,която ще ги чака джета.Докато тичаха те чуха как се взривява базата на"Зелените Сърца"и Бен се усмихна под шлема си.Те стигнаха и се качиха на джета и тръгнаха обратно към базата.
- Добра работа.Доволен съм. -Бен каза.
Келли нямаше как да не се усмихне.Тя знаеше, че това не е този Бен, които тя познаваше той никога не би и причинил това, което се случи в закусвалнята, но нямаше как да не се зарадва като го чу.Тя беше решена да му помогне. Да си върне стария Бен.Нейния Бен.
Не след дълго,те се прибраха в базата. Мисията бе успешна!Главнокомандващите бяха доволни.Всички слязоха от джета, Акира и Харуко бяха разочаровани, че не можаха да използват броните и оръжията си и в знак на протест отидоха в закусвалнята.Кортана беше доволна от себе си, тя харесваше това, което прави.Да млати тези неудачници, да се бие, да усеща адреналина в кръвта си докато е в битка, да използва бронята си, да е бърза и да скача нависоко.И така доволна от себе си тя отиде до лабораторията за да й свалят бронята.Келли беше седнала на една голяма желязна щайга и възпроизвеждаше мисията в глава ти си.Как Кортана и Бен се биеха.Техните движения.С такава сила и агресия.Беше горда от тях.Те бяха постигнали нещо като екип."Зелените Сърца"бяха победени.Това означава, че нищо не пречи на "Пионерът" да бъде довършен и те потеглят към космоса.Една от нейните мечти, но мислите и не бяха само в космоса.Тя поклати глава, все едно искаше да изкара тази мисъл от глава ти си.Стана и тя отиде в лабораторията за да и свалят бронята.По пътя видя и Бен.Той си чакаше реда за да му свалят и неговата броня.На Харуко току що му я бяха свалили и беше ред на Кортана.Тя се почувства неловко. Да го заговори ли?Тя си пое дъх , и тръгна към него.Уверена , силна.
- Мисията мина добре!Дали главнокомандващите ще са доволни?-Тя го пита.
Той беше облегнат на стената със скръстени ръце и гледаше стената срещу него.Не й отговори от първия път.
- Ехо, Бен? Добре ли си?
Беше замислен. За какво ли си мислеше? Какво има вътре в тази негова глава? Питаше се тя.След няколко секунди мълчание, обаче той и отвърна :
- Мисля, че се справихме приемливо.
Гласът му трепереше. Да не би да се притеснява за нещо? Бен? Едва ли? Нали? Той си вдигна главата сякаш искаше да каже още нещо, но бе прекъснат от един от учените, които го викаше.И той тръгна.На Кортана и бяха свалили бронята и тя тръгна към баните, докато Келли се облегна на стената и издиша.Беше притеснена за него. Нещо го мъчи.
- Какво са ти направили, Бен? -Се питаше тъжно.
След малко Бен излезе и преди Келли пак да го заговори един висок по ранг офицер дойде и двамата се запътиха за някъде. Келли нямаше как да ги проследи колкото и да искаше.Победена тя отиде да и премахната бронята. След това тя реши да си вземе едни топъл душ.От лабораторията тя мина край закусвалнята и поздрави братята, мина покрай медицинското крило и към баните.
- Нищо по-успокояващо от един врял душ! -Си помисли тя.
Минаха около двайсетина минути и тя бе готова. От банята те се запъти към съблекалнята, където облече дрехите си и тръгна към стаята си.Тя седна на стола си и реши да почета една книга."Уачмен" се казваше.Но докато четеше нещо и прихвана окото.Онази черна флашка на масата й.Тя я взе в ръката си разгледа.Беше черна на цвят с някакъв символ отпред.Имаше нарисувана бяла лисица.Келли реши да види какво има в нея.Извади лаптопа си й я пъхна вътре.Имаше една единствена папка вътре с име"Х1М".Заинтригувана я отвори. В нея един файл с името "Ключ", тя го отвори и имаше един голям текстов документ и тя почна да чете.
След като му свалиха бронята Бен тръгна с редника към"стаята", където той и доктор Шивана ще могат да поговорят за мисията."Стаята" беше скрита между медицинското крило и оръжейната.Тя беше обемна и вътре имаше различни машини.Бен влезе и беше посрещнат от доктор Шивана , която седеше на един стол. Тя покани Бен да седна на срещуположния стол.
- Здравей Бен. -Тя каза с усмивка.
- Добър ден докторе. -Каза той притеснено.
Беше го страх от нея. От тази "жена" с дълга бяла коса, много слаба, висока, крехка, но толкова страшна. С тези сребърни очи и тънки устни, вдъхваше респект.
- Разкажи ми Бен.Всичко.
Бен започна да разказва как мина цялата мисия.От началото до края с детайли.Кой какво е направил, как го е направил и защо го е направил.Естествено тя знаеше мисията как е минала защото в шлема на Бен има вградена камера,където се записва всичко.Но тя искаше да знае неговата страна.Той и обясни всичко.Тя почака още малко. Гледаше го право в очите.Неговите сини срещи нейните сребърни.Виждаше се, че тя е бясна.Тя одари масата на която стояха с цяла сила.
- ЗАЩО НЕ ИЗПЪЛНИ МИСИЯТА ПО-БЪРЗО.ИМАШЕ ТРИЙСЕТ СЕКУНДЕН ПРОЗОРЕЦ ДОКАТО МИНАШЕ ОТ КОНТЕЙНЕР НА КОНТЕЙНЕР.НЕ БЕШЕ НУЖНО ДА ИЗКАРВАТЕ "ПАЯКА"!ТОВА Е НЕПРИЕМЛИВО!ОЧАКВАХ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ТЕБ ! РАЗОЧАРОВАНА СЪМ ГОРЧИВО!ЗАРЕДЕТЕ МАШИНАТА!!! -Извика тя с цяло гърло.Цялата трепереше от ярост.Как смее той да не е перфектен? Ще бъде наказан.
Вратата зад тях се отвори и двама мъже с бели лабораторни костюми влязоха.Те хванаха Бен за подмишниците и тръгнаха към една от многото машини.Тази беше с формата на "Т".Те му сложиха металните ръкавици, които бяха закачени за нея и закопчаха четири колана около гърдите, врата и краката му.Сложиха му и специален шлем.Бен не се съпротивляваше.Шивана и другите двама излязоха от стаята и се запътиха към контролната зала. Тя застана най-отпред до прозореца за да го наблюдава.
-Сега. -Каза тя.
В същия момент Бен започна да крещи с цяло гърло от болка.В шлема му премигваха различни цифри и цветове. Болката беше непоносима за него.Те не спряха да пускат комбинацията от цветове и цифри докато Бен не припадна.Шивана влезе в стаята махна му шлема, хвана го за челюстта и му каза злобно :
- Ще правиш каквото ти е наредено без да се замисляш и ще правиш перфектно.Ясна ли съм?
- Да...-Бен каза тихо.
- ЯСНА ЛИ СЪМ??! -Извика му тя.
- Да. - отговори,но по-силно.
- Чудесно. -Каза доволно тя.
Пусна му челюстта и нареди екипа да го отведат в частното медицинско крило.
Кортана четеше големия текстов документ и беше изумена.В него пишеше за всичките експеримента направени върху Бен и как те са му затрили паметта и са я заместили.Но за нейно щастие един добър доктор с името Елизабет е успяла да го спаси. Кодът : " Б3 Х7М1Н ". С него тя може да върне Бен.Тя беше развълнувана. Нямаше търпение да отиде при него и да си го върне!Тя не знаеше кога ще го види пак.Затова реши да го потърси ! Потърси в закусвалнята - нямаше го.Оръжейната?Нямаше го.Може би е в стаята за симулации!Определено!Тя се затича към там,но уви Бен го няма.Беше разочарована,но това няма да я спре!Тя що го намери!Тя се намери на медицинското крило и се оглеждаше за него,но без успех.Реши да седна на една от пейките на близо за да помисли къде да отиде.Докато седеше, обаче видя петима мъже да бягат на някъде.С подобреното си чуване тя успя да чуе техния разговор :
- Пак го е направила!
- О, не.
- Хайде по-бързо!Не можем да си позволим да закъснеем!
- Чакайте какво се е случило?! -Един от по-младите пита.
- Пак е използвала машината върху него!Трябва да стигне до частното колкото се може по-бързо.
Келли имаше идея за кого говорят.И затова ги последва.Те минаха през едни врати, които водеха до една нова на Келли част от базата.Беше цялата бяла, нямаше много персонал и коридорите бяха празни.Тя се скри зад една голяма саксия и изчака те да преминат към следващата стая.Чакайки тя дочу стъпки.Различни, те бяха на един робот.Висок черен и с две големи бели очи на лицето му.Келли беше бърза и с един ритник му отсече главата.С една ръка хвана падащото му тяло, а с другата падащата му глава.Когато ги хвана тя внимателно ги скри зад саксията и тръгна пак след петимата мъже.В следващата стая тя го видя.Той бе паднал на земята.На лицето му изписано болка.Очите му бяха червени,а на тялото му си личеше къде са били затегнати коланите.Тя веднага се втурна да му помогне и избута мъжете,които се опитаха да го вдигнат.
- Бен... БЕН ЧУВАШ ЛИ МЕ?! -Извика тя панирано.
Той можеше само да отвори очи и да я види.Опита се да си отвори устата за да каже нещо,но преди Келли да го чуе друг робот,червен на цвят, я хвана за косата и метна в другия край на стаята и те се удари в стената.Това въобще не я спря.Тя веднага стана и затича към робота.Доктор Шивана само се усмихна.Келли го скок ритна в гърдите и го накара да падне на земята, където изяде пет яки пети в главата преди да спре да се движи.
- О...-Тихо каза Шивана.
- Явно си имаме подобрен.
- Какво сте направили с Бен?! -Яростно пита тя.
- Каквото и ще направим с теб след като той е свършил с теб.
Един от мъжете инжектира Бен със зелена инжекция.Той се изправи.Целия трепереше.
- Искам я жива Бен.Не я убивай.
Бен само поклати глава преди да се обърне към Келли.Тя започна да казва кода,но беше грубо прекъсната от ритник в стомаха от Бен.Докато беше на земята той я хвана за крака и я хвърли към стената.Бързо след това той скочи и искаше да й удари курше,но тя бе бърза.Опита се да го повали,но не успя.Той бе циментова не преместваема стена.Няма как да го събориш.Той я хвана за гърлото и я вдигна.Тя опита да се измъкне , но не успя.Не можеше и да говори, нямаше как да каже кода.
-Е , бях дотук. -Си каза тя.
Келли го хвана за лицето и го погали, погледна му очите, та той плачеше.Не можеше да управлява своето тяло. Сякаш беше само пасажер.Тя няма да се откаже тук.Келли използва този момент за да вкара един от пръстите в очите на Бен.Той я пусна от болка.Тя падна, подиша и с цяло гърло извика:
-Б3 Х7М1Н
Бен замръзна на място.Шивана беше в шок.ОТКЪДЕ ТЯ ИМАШЕ ТОЗИ КОД ???След няколко секунди Бен най-накрая се осъзна.Погледна към ръцете си.Той се бе завърнал.Келли беше припаднала.Бен, като стрела, я хвана и тръгна да бяга.
-СПРЕТЕ ГИ !!!!!!! -Извика Шивана.
Благодарение на серума Бен беше недосегаем.С такава скорост се измъкна от базата и тръгна към гората.
Келли отвори очи.Тя се намираше в гората?Беше легнала на едно канапе от мъх.Келли стана за да се поразходи, но тя видя Бен.Той пиеше вода от близката река.Тя бе успяла.Още като му видя лицето тя знаеше.Бен видя, че е станала и от реката започна да тича към нея.Той я прегърна силно, а тя започна да плаче в ръцето му.Те бяха щастливи.
След няколко часа група войници ги намериха, но не бяха агресивни.Те им обясниха, че доктор Шивана и нейния екип са работили без разрешение върху Бен и тя ще бъде съдена за това.Келли и Бен бяха щастливи.Келли, защото Бен се върна, а той защото Шивана ще бъде осъдена.
Четири месеца след това "Пионер" е готов.Целия екипаж бяха готови.Оборудването и оръжията качени , провизии заредени.Всичко върви по план. Седми септември е датата, на която трябва да потеглят.Бен не може да се сдържи.Чака толкова дълго, за да изследват галактиката.
Екипа са готови да потеглят.Пред базата ги чака малък автобус, които да ги изпрати до кораба.На "Пионер" вече бяха броните и оръжията им.Бен гледа през прозореца на автобуса.Наблюдава красивите дървета, високите планини с бели шапки, красивите дълги реки.Поема цялата атмосфера.Колкото и да е развълнуван, че полита в космоса, малка част от него е тъжна.Белите шапки на планините напомнят за неговият дом.Преди да го откраднат от семейството му.В един малък град в , които винаги валеше сняг.Малки къщи сгушени една до друга.Града беше толкова малък , че непознати нямаше.Всички бяха приятели.Градчето, за съжаление, бе на кръстовището на две страни , които бяха във война.Една нощ , докато той и семейството му спяха, се чуваха експлозии и изстрели на различни оръжия.Майката на Бен първа се събуди от тях.Тя бързо отиде до стаята му взе го в ръце и с мъжът си побягнаха към близките гори.Докато бягат те виждаха цялата разруха.Добри приятели лежаха на земята в кръв. Единствената църква в пламъци.Различните магазини взривени от бомби.Те стигнаха почти до началото на гората, но баща му видя едно беззащитно дете да плаче.
- Мария продължавайте с Бен.Аз го взимам и идвам! -Запъхтяно каза.
Мария поклати глава в знак на съгласие, но дълбоко в нея искаше той да го остави.ТЕ да се спасяват.Нямаше как да го каже на глас. Знаеше , че това е правилното нещо да направи.
- Бъди бърз Ейбрахам!-Мария му каза докато бягаше към гората.
Ейбрахам изтича до детето само да види майка му смазана от един голям камък.Детето го погледна със сълзи в очите.Хвана го и тръгна.Мария се обърна за да види дали Ейбрахам идва.Той беше добре!С дете в ръцете си тича насам.В същия момент, когато си отдъхна и си помисли, че най-накрая се измъкнаха видя как едно летящо парче дърво проби гърдите му и детето пред него.Мария едвам се сдържа да не падне на колене от болка в сърцето. Хвана се за гърдите не знаейки какво да стори , но погледна надолу и си припомни , че Бен е с нея. Майка му ще го спаси!На всяка цена!След десет минути бягане трябваше да спре да почине.Облегна се на най-близкото дърво и прегърна силно Бен.Дали ще оживее?Ами ако са я последвали?Ако хванат Бен?Всички тези мисли се течаха като река в главата и.Тя взе малко сняг и го сложи на челото си с надежда да се успокои.Затвори си очите за момент, когато ги отвори видя малкия Бен да играе в снега.Той приличаше толкова много на Ейбрахам.Чувстваше се заредена!Трябваше да продължи.Спомни си, че на близо има един град в, които може да отседне.Хвана Бен в ръце и потегли.Мария вървя пет минути преди да стигне до градчето, само да види разруха.Целия град в пепел.Тя огледа малкото стоящи къщи за храна и вода.Имаше късмет!Намери няколко шишета вода и кошница с плодове. Наведе се да я вземе, но чу стъпки.Прикри се зад един изгорен дрешник и затаи дъх.Бяха двама мъже с оръжия. Реши да изчака да преминат.За нейна жалост Бен изпусна шишето вода, което държеше.Тя бе съвсем забравили за него! Мъжете се обърнаха , стреснати от шумът.Изкараха оръжията и ги насочиха към посоката на Мария.
- Имали , някой!? -Извика единият от тях.
Мария не обели дума. Войникът, които се обади се обърна към приятеля си и повдигна рамене.Бавно започнаха да вървят към нея.
- Последен шанс! -Се обади отново.
Цялото и тяло крещеше тя да побегне.Постоя още няколко секунди пое си дъх, целуна Бен по челото и тръгна да бяга.Войниците се уплашиха и единия без да иска изстреля един патрон, които я улучи в стомаха.Извика от болка, но трябваше да продължи.Двамата побягнаха след нея.Бързо прескочи един паднал шкаф и продължи да тича към изхода на къщата.Отвори с рамо врата, но това я направи лесна мишена за тях.Прицелиха се и я застреляха. Един куршум в бедрото, а другия отново в стомаха.Падна на земята.Цялата в кръв.Бен пищеше, а тя можеше само да гледа.Двамата видяха, че е паднала и се запътиха към нея.
- Това е края слънце...- Мария прошепна на Бен.
- Това наистина е луд свят...
Бяха последните думи на Мария.Преди войниците да отидат до нея.Един боен хеликоптер се появи за хълма и ги застреля.От там двама медици слязоха и ги прибраха.
Но това разбира се е най-лошият му спомен.Няма да забрави как си играха с децата, как майка му обясняваше как да бели мандарини.Келли от задната седалка се премести до него.
- Какво си се умислил? -Го пита тя усмихнато.
- А, нищо. Гледам планините. -Отговори той,но криеше истината от нея.
Тя забеляза това, защото когато той лъже винаги изместваше погледа си.Реши да не го пита.Щом не иска да и сподели, така да бъде.
- Знаеш, че ако има нещо съм тук. -Му каза и се облегна на рамото му.
- Хех, разбира се. -Засмяно отговори.
Той не съжалява за това, което му се случи, защото иначе нямаше как да се запозна с Келли."Всяко зло за добро" си каза и прегърна Келли.
© Aahhahah hahahahah Todos los derechos reservados