Атинската съседка 7

             Отключи внимателно, светна осветлението

- Петро,... Петьо, виж

- Какво има, какво видя - уж уплашено попитах

Всички врати бяха широко отворени, поглади ръкохватките, тръкна с пръсти по стените.

Сякаш искаше да заобиколи онази спалня

- Ела, не бой се, няма от какво и защо да се страхуваш,... погледни

Възторга й беше безкраен, всичко ново и подредено,... надникна в банята, отново ново от плочките до вентилаторчето и лампата.

Излязох напред към терасата, включих осветлението

- Нели, ела на терасата ако обичаш

Абажурите хвърлвяха мека светлина, вятърът повяваше цветовете на петуниите, палмите и другите декорации стояха величествено...

- Петьо, Петенце, благодаря ти,... какво мога да направя за теб, ... готова съм на всичко

- Не искам много,.. развържи тези въжета дето си завързала кораба си, образно казано, махти тази спирала, тя вече не ни е нужна

- Наистина ли Петьо - наведе тя срамежливо очи

Животът пак течеше в нормалното си русло, в къщи , на работа, в къщи.  С тази разлика, че вече има с кого да се съобразяваш, кого да посрещаш и изпращаш.

Докато една вечер, Нели ме чакаше на вратата в заплашителна поза

- Ей хубавецо, какво направи,... да я махмем та да я махнем - през смях говореше тя - И какво направи,... Пете, бременна съм, ще си имаме детенце....

Пощурях от радост, сграбчих я през раменете и се завъртяхме така няколко пъти. Какво да й кажа, който спи без гащи така става.

- Миличката ми тя, ще става майка. Трябва да се пазиш, да не се впрягаш на излишна работа, или да скачаш от високо - занареждах като всезнайко

          Какво чаках, купих пръстен,...ами сега, измислих го.

- Нели ще ме вземеш ли със себе си, нали отивате на курса Пирея-Миконос- Санторини и обратно, ще си платя каютата, имам няколко свободни дни.

Като прилежен пасажер се наслаждавах на мелниците, на хорската глъчка на кея.

Поисках разрешение от някакъв дежурен за среща с капитана.

Разбран човек излезе, съгласи се, каза да взема пръстена и да съм при него.

Фериботът уверено пореше морската шир.

По радиоуредбата се дочу

'' Говори капитанът, пилоти с номера..., да се явят при капитана,...Пилоти с номера... да се явят при капитана ''

Пом капитана, механика, моята Нели, ръководител пилоти дойдоха.

Нели ме гледаше с недоумение, каква ли беля е съчинил моят хубавец.

- Увжаеми пасажери, екипаж, следва важно съобщение, моля за внимание...-говореше той , после поднесе към мен микрофона

- Скъпа Нели, ще се омъжиш  ли за мен, ще станеш ли моя жена - попитах и извадих кутийката

- Да,.. да,... ще стана - радостна бе тя

Сложих пръстена...

- Честито млади хора, бъдете щастливи - заключи капитанът

По уредбата  звучеше Ода на радостта, а ние се целувахме

Корабната сирена пригласяше,...присъстващите ни честитяха радостното събитие.

- По изключение, член на екипажа може да остане в каютата на пасажер - разреши капитанът

          Фериботът акустира на Пирея.

Нели изпълняваше задълженията си на пилот. После двамата се прибрахме в къщи като семейство, радостни и щастливи.Цяла нощ стояхме будни, сгушени един в друг, невярващи , че се е случило...

Алармирахме родителите си за случилото се.

Пристигнаха и те радостни  заради смелата ни постъпка. Бащите ни намериха решение, срязаха част от  оградата и направиха арка, майките ни се надпреварваха да дават съвети по бременността.

А Нели едрееше и хубавееше, всяко свободно време използвахме за разходки.

И един ден момченцето изплака,... еуфория из къщите, майките ни се притърчаха, бащите ни седяха мирно и в готовност за изпълнение на някаква задача.

Първа остана баба Венче да помага, след четери месеца я смени мама

Бебето поотрасна под всеобщи грижи, и на втората година стана батко.

Имахме подкрепата на родителите си, гледаха ги тук, или ги оставяхме в България, а ние на работа.

Намерихме по-спокойна работа, Нели в Администрацията на фериботната компания, тя успя да осъществи мечтата си и завърши висше образование по морско дело, а аз  в ремонтната работилница дребно началниче. Уреждах се с някой-друг курс с ТИР.

А в неделен ден с децата посрещахме и изпращахме фероботите на кея.

Гледах бялата диря след тях, усмихвах се загадъчно...

Как една случайност, един ферибот може да промени съдбата на хората.

         Корабната сирена възвестяваше, че поредния ферибот влиза в пристанището....

..........край.............край...........