26.08.2022 г., 17:32

 Атинската съседка 7

1.6K 4 11

Произведение от няколко части към първа част

3 мин за четене

             Отключи внимателно, светна осветлението

- Петро,... Петьо, виж

- Какво има, какво видя - уж уплашено попитах

Всички врати бяха широко отворени, поглади ръкохватките, тръкна с пръсти по стените.

Сякаш искаше да заобиколи онази спалня

- Ела, не бой се, няма от какво и защо да се страхуваш,... погледни

Възторга й беше безкраен, всичко ново и подредено,... надникна в банята, отново ново от плочките до вентилаторчето и лампата.

Излязох напред към терасата, включих осветлението

- Нели, ела на терасата ако обичаш

Абажурите хвърлвяха мека светлина, вятърът повяваше цветовете на петуниите, палмите и другите декорации стояха величествено...

- Петьо, Петенце, благодаря ти,... какво мога да направя за теб, ... готова съм на всичко

- Не искам много,.. развържи тези въжета дето си завързала кораба си, образно казано, махти тази спирала, тя вече не ни е нужна

- Наистина ли Петьо - наведе тя срамежливо очи

Животът пак течеше в нормалното си русло, в къщи , на работа, в къщи.  С тази разлика, че вече има с кого да се съобразяваш, кого да посрещаш и изпращаш.

Докато една вечер, Нели ме чакаше на вратата в заплашителна поза

- Ей хубавецо, какво направи,... да я махмем та да я махнем - през смях говореше тя - И какво направи,... Пете, бременна съм, ще си имаме детенце....

Пощурях от радост, сграбчих я през раменете и се завъртяхме така няколко пъти. Какво да й кажа, който спи без гащи така става.

- Миличката ми тя, ще става майка. Трябва да се пазиш, да не се впрягаш на излишна работа, или да скачаш от високо - занареждах като всезнайко

          Какво чаках, купих пръстен,...ами сега, измислих го.

- Нели ще ме вземеш ли със себе си, нали отивате на курса Пирея-Миконос- Санторини и обратно, ще си платя каютата, имам няколко свободни дни.

Като прилежен пасажер се наслаждавах на мелниците, на хорската глъчка на кея.

Поисках разрешение от някакъв дежурен за среща с капитана.

Разбран човек излезе, съгласи се, каза да взема пръстена и да съм при него.

Фериботът уверено пореше морската шир.

По радиоуредбата се дочу

'' Говори капитанът, пилоти с номера..., да се явят при капитана,...Пилоти с номера... да се явят при капитана ''

Пом капитана, механика, моята Нели, ръководител пилоти дойдоха.

Нели ме гледаше с недоумение, каква ли беля е съчинил моят хубавец.

- Увжаеми пасажери, екипаж, следва важно съобщение, моля за внимание...-говореше той , после поднесе към мен микрофона

- Скъпа Нели, ще се омъжиш  ли за мен, ще станеш ли моя жена - попитах и извадих кутийката

- Да,.. да,... ще стана - радостна бе тя

Сложих пръстена...

- Честито млади хора, бъдете щастливи - заключи капитанът

По уредбата  звучеше Ода на радостта, а ние се целувахме

Корабната сирена пригласяше,...присъстващите ни честитяха радостното събитие.

- По изключение, член на екипажа може да остане в каютата на пасажер - разреши капитанът

          Фериботът акустира на Пирея.

Нели изпълняваше задълженията си на пилот. После двамата се прибрахме в къщи като семейство, радостни и щастливи.Цяла нощ стояхме будни, сгушени един в друг, невярващи , че се е случило...

Алармирахме родителите си за случилото се.

Пристигнаха и те радостни  заради смелата ни постъпка. Бащите ни намериха решение, срязаха част от  оградата и направиха арка, майките ни се надпреварваха да дават съвети по бременността.

А Нели едрееше и хубавееше, всяко свободно време използвахме за разходки.

И един ден момченцето изплака,... еуфория из къщите, майките ни се притърчаха, бащите ни седяха мирно и в готовност за изпълнение на някаква задача.

Първа остана баба Венче да помага, след четери месеца я смени мама

Бебето поотрасна под всеобщи грижи, и на втората година стана батко.

Имахме подкрепата на родителите си, гледаха ги тук, или ги оставяхме в България, а ние на работа.

Намерихме по-спокойна работа, Нели в Администрацията на фериботната компания, тя успя да осъществи мечтата си и завърши висше образование по морско дело, а аз  в ремонтната работилница дребно началниче. Уреждах се с някой-друг курс с ТИР.

А в неделен ден с децата посрещахме и изпращахме фероботите на кея.

Гледах бялата диря след тях, усмихвах се загадъчно...

Как една случайност, един ферибот може да промени съдбата на хората.

         Корабната сирена възвестяваше, че поредния ферибот влиза в пристанището....

 

 

..........край.............край...........

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...