Първият ми стоп
Хе-хе, беше наистина приятен ден. 24-ти май – денят на Кирил и Методий. Заслужава си да се полее... Все пак сме българи! По центъра на Добрич плъзнаха редици от ученици,чакащи гордо да преминат, развявайки лентите си за отличник, и техните баби, дядовци, лели,чинки, вуйни, бащи, тръпнещи в очакване да видят детето си. Е... аз нямах интерес да марширувам и лента нямах, пък и не бях облечена празнично (както каза класната ми), а с широка фанелка, свободни гащета и кецове, с настройката за пиене (малки сме и не разбираме от почести).
 Да ама не... в градската градина гъмжеше от хора и роми, опитващи се да пробутат миризливите си шикерчета  и недъгавите си играчки на някое заблудено хлапе. Тук, в Добрич, когато решим да пием, пием навън, на въздух. Има си няколко редовно посещавани от нас, някак по-закътани места, където можем да се закашираме от погледа на охраната и да правим, каквото си искаме. Но днес това бе невъзможно. Хората бяха толкова много, че в момента, в който излезеш от тълпата се чувстваш като излязал от пого(за онези които не знаят погото е купчина от биещи се хора).
 Нямаше къде да полеем празника - това беше основния ни проблем. И както си седяхме и подритвахме вече скъсания и почти празен хек, едно предложение се изсухли от устата на момчето срещу мен, много рошаво, с непукистична физиономия и мътен поглед, но с “ясна” мисъл и наистина добри идеи. 5 минути ни бяха достатъчно за да си вземем две двулитровки и да поемем по пътя. Уговорката беше да се чакаме на хотел “Добруджа” в Албена. В интерес на истината, стигнахме по-бързо до Албена, отколкото до стопа. Е... 2 км. пеша не са малко.
 Качи ни някакъв пич с черен мерцедес ‘S’ класа, чийто номер ми напомняше катастрофа преди 2 години, но това нямаше значение. Слушахме Азис, но това не убиваше усмивките по лицата ни. Трудно е да се правиш, че ти харесва музиката, която не понасяш, но в името на доброто впечатление си тананикахме и клатехме в ритъм. Никога няма да забравя тази песен. Мутрата(беше приятен човек, но с наистина дебел врат, а тук така им викаме) си помисли,че ни харесва наистина... в следствие на това усили буфера отзад и повярвайте ми,беше ужасно.
Така де, стигнахме до Албена, преминахме успешно покрай куките (полицаите, умиращи от желание да те спрат и да ти развалят деня) и зачакахме останалите от групата. Явно сме късметлии... 10 минутки по-късно те дойдоха на уреченото място. И днес бяхме решили, че стопа ни върви като по вода!
 Събрахме си ръждивите стотинки и се запътихме към най-близкия магазин. Алкохолът по курортите, трябва да ви кажа, е много, много, много, ама много, много скъп. Бутилка "Marry Jane" - баш менте водка - е 10лв (и това е цената за българи...). добре че продавачът ни влезе в положението на изпаднали алкохолици и ни отпусна промоция. Но от личен опит знам, че на гладно не се пие. И трябваше да хапнем, но в Албена  не е лесно да намериш и храна на земна цена. Въпреки паричното затруднение си позволихме 2 бурканчета лютеница и 2 хляба. За 7 човека, верно, звучи малко, но нямаше как, а и братската дялба беше начело. Лютеницата се изсипа в торбички, поради липсата на прибори, още пред магазина. Странно - магазинерът седеше отстрани и гледаше някак весел и доволен. В очите му се долавяха прелитащите спомени от детството и простотиите, които са правили тогава.
 Ммм... хляб с лютеница... Какво по-хубаво. 2 минути по-късно торбичките зашумоляха по пътя към кофата, кльопачката бе оползотворена, дупките в коремите ни - сравнително запълнени. Време бе да се изправим очи в очи с морето.
 Около 24-ти май лятото все още не е навлязло, времето е променливо и температурата на морската вода не е особенно благоприятна... Това обаче никак не попречи на част от компанията да се изкъпе. В началото се набраха доста хора, но в последствие един по един се оправдаваха и откзваха, докато накрая остана само един! Сам даде идеята и сам влезе във водата, естествено със дрехите. Поплува малко,порадва се и тъй като не можеше да се пребори със студа излезе. Време беше да изсъхне. Имаше 2 часа да постигне ефекта “не съм влизал във водата и не съм мокър”. Всъщност бяхме двама мокри... няма да обяснявам как и защо, но бяхме двама.
 Гадно беше... самият факт, че може да не изсъхнем и да отидем мокри на стопа ни втрисаше. Но, както обичам да казвам: “няма смисъл да се притесняваш”.
 След около час и половина... вече близо до въпросното място, заваля... Ммм приятен дъждец, но само в началото. Той се усилваше и усилваше, а нямаше къде да се скрием. Вече бяхме мокри, когато стигнахме до полицейския пункт и спряхме. Е... на някои не им се чакаше и без това вече бяха мокри... Хванаха си пътя и ни изоставиха. От 7 човека само аз и Бен се укрихме от дъжда. Не, не беше сухо и не, изобщо не беше добра идея. Полицаите решиха, че трябва да се изгаврят с нас (Господи, колко ги мразя...), след като им се изрепчихме няколко пъти млъкнаха, макар че можеха да ни направят сериозен проблем... дъждът намаля и ние тръгнахме.
 И... трябвада ви кажа, че е наистина отвратително да си по бяла тениска в дъждовен ден и тя да полепне по теб... Уоу, наистина неудобно ми беше...още повече,че през стопа минаваха какви ли не извратеняци и дънеха клаксоните на колите си.
 5 минути с вдигнати палци, мокри до кости, но въпреки това весели, ни качи червено пежо (модела не помня). Човекът беше много мил. Естествено не пропусна въпроса “вие луди ли сте!?!?!”, но то си беше нормално. Оказа се демократичен човек и още щом ни видя, изрови отнякъде диск на “guano apes” и го пусна. Любопитството ни към личността се засилваше със засилването на климатика. И дойде моментът на истината: професия-полицай, за момента се връщаше от мач, в Албена, на който е бил рефер. И всичко това, допълнено от думите: ”В България няма заслуженоплатена работа, по-лесно е да си тъпо ченге, отколкото учен или обикновен човек”. Бях потресена от тези думи, изглеждаше свестен и разсъждаваше като човек, учил се от живота. Кадърен шофьор - докара ни живи и здрави в Добрич, а заедно с това остави добро впечатление за себе си.
 Намерихме се в града, отново заваля, пихме по бира и се прибрахме... И после кажете, че не ни върви по вода...