elmo_toper
44 el resultado
Усмивката е магическа пръчица, която прави чудеса...!
Ако си претендент за добър магьосник:
Опитай се да я използаваш върху себе си. (как и кога... ти знаеш!)
Ако си чирак:
Никога не я забравяй, тя е в основата на занаята ти! ...
  825 
Сълзи се стичат по дървата още влажни...
Опарени от огнена наслада.
Разпилени, последните им мисли прашни,
политаха под облачна рокада.
Звездите, сгушили се в есенна мъгла ...
  995 
Красиво Пролетно послание,
избързало пред шоуто на Зимата
и стоплило душата -
милата, със силата
на летен слънчев лъч, ...
  697 
Кръжат наоколо птиците
и лутат се в безкрая небесен...
Следват ги разширени зениците,
а в главата - тананикаш си песен...
Отпиваш от стъклена Kаменичка ...
  628 
Бягам задъхана към морето,
небето е кърваво червено...
На брега съм, а трябва да съм вътре,
където се давят мечтите ми...
Спъвам се и падам на пясъка, ...
  799 
Ода за моя клас
Обичам ви, когато сте край мен...
обичам ви такива,
усмихнати и живи...
обичам ви... макар че някой ден ...
  3675 
Когато една мечта се срине
и паднеш няколко стъпала надолу,
една нова мечта се издига още по-нависоко
и ти тръгваш нагоре, отново...
Когато любовта те излъже в очите ...
  1334 
Аз вярвам... в Менеси!!!
И ако някой на вратата ти се появи,
ако си бил нещастен и самотен...
Знай, навън едно сърце със твоето тупти,
с усмивка... в миг от сладък спомен... ...
  1355 
Кръвта във вените му кипна,
светът зловещ се завъртя.
По пътя непознат човек му викна
и някак подсъзнателно го спря...
Не знам кой беше, нито от къде изкочи... ...
  947 
Първият ми стоп
Хе-хе, беше наистина приятен ден. 24-ти май – денят на Кирил и Методий. Заслужава си да се полее... Все пак сме българи! По центъра на Добрич плъзнаха редици от ученици,чакащи гордо да преминат, развявайки лентите си за отличник, и техните баби, дядовци, лели,чинки, вуйни, бащи, тръп ...
  1049 
Пак ме нараняваш
и отново ме боли.
Сърцето ми вече не е сърце,
а бездънна яма за сълзи.
Ръцете ми вече не са ръце, ...
  932 
Живота се изнизва бавно и гладна вика го смъртта. С очи изпива тялото му хладно и чака зажадняла за кръвта... Ала той е твърде слаб да проумее, твърде уморен е да живее… И приема офертата с усмивка, надига чашата, с отрова пивка... Очи отворени, но пусти, ръце отпуснати и слаби, пресъхнали и посинел ...
  881 
Кръвта с отровата се слива и тихо се измъква мисълта. Знам, вредно е и ме убива, но не мога да го спра. И бавно дните си минават, с мечти разбити аз живея. И приятелите вече ме предават, ала да го спра не смея. Кръвта с отровата се смесва и тихо се измъква мисълта. Знам, вредно е, не ми харесва, но ...
  2108 
Лесно е да кажеш "всичко свърши!"
Лесно е, ала боли...
Момиче с мъка сълзите си бърши,
с две думи сърцето му разби!
И нещо в него се бушуваше ...
  849 
Наглост....що за дума е това?
Злоба...колко често хората я чувстват?
Смисъл...къде е той,когато най-много ни трябва,чувстваш че го има,а защо? Нима трябва...?Просто сме приели всичко за логично и взаимно свързано...Какво ни доведе до тази мисъл,да не би да сме се самосъздали,че да знаем. Когато чове ...
  763 
Да разпериш ръце, да затвориш очи, да викаш, колкото ти глас държи. Изправен на хълма - човек на мечти, да забавиш момента и нека времето да заспи. А ти бъди свободен, крещи, докато се умориш; и нека ехото отеква, докато се укротиш. Бягай и спри се, отстрани погледни се... Седиш и се смееш, от щасти ...
  811 
Под ръката на майстор появи се!!!
С безброй цветове покри душата ми...
Картина на реалността-разцепена на три...
Скрит смисъл между цветовете улови се!!!
Красива нощ разделяща живота от смъртта... ...
  751 
Гълчиш наред пред Бога
гълчиш,а не мълчиш,
зависим си от дрога
не спираш да крещиш...
убива те и бавно, ...
  773 
лек полъх от сайта на откровения
започвам без много обяснения
нет нямам... и компютър дори
влизам рядко и чета произведения на неоткрити звезди
на средата на България съм далече от дома ...
  733 
Грях един,
грях на съдбата...
Срещна ни тя
и събра ни сърцата!
И мисъл една завзела ума ми ...
  797 
“Трудно е...Да!Трудно е да живееш,когато си сам,когато няма кой да те укоражи да продължиш напред,когато няма кой да ти покаже грешките,когато всичко е в твои ръце...
Това бе мисъл,която често ме завладяваше.когато се чуватв ...
  3048 
И ето поредния ден,в който излязох с приятели. Идеята беше да се видим,да поговорим и да си искараме страхотно.Времето,обаче, не позволяваше каране на скейт,играене на хек или най-обикновенни разходки в парка...Нявън валеше като изведро и се наложи да се покрием в някое заведение на сухо и топло.
  1964 
Искри се виждат и огън се чува,
в сърцето разгаря се и като чума...
Намира...Убива,в душата попива,
мечтата застива:игрива,но сива!
Живота пресечен е и леко залита... ...
  921 
Българийо-едничка мила
Родино-славна и неповторима...
Дълго чакала си таз година
когато робството отмина
И днес "3-ти март" ний българите горди ...
  1353 
"Не е ли прекрасно...?Не е ли страхотно чувството за свобода?"-крещеше току що излязал от затвора мошенник.След три години,прекарани в клетка,без личен живот,без лично пространство,без право на избор,той бе открил смисъл на тази дума...Бе се запознал със света на робството и мизерията и сега,макар и ...
  2875 
Защо си тръгнал към мрака,
защо тъй тъжен си сега.
Живота стегнал си е сака
и тръгваш по ръба.
Една крачка повече и ще и тръгнеш, ...
  927 
тръгна си...
а след теб самота завладя ме.
няма те...
а нужен си ми точно сега
блъсна ме... ...
  1027 
Сякаш всичко бе свършило,
сякаш света се беше предал!
Сякаш стеблото на живота се бе скършило,
сякаш рицаря на доброто беше умрял!
... ...
  980 
Страхът ме убива бавно,помислих си на излизане от училище.Не от ударите,а от страх да се опълча,падах на земята и не защото нямах сили.а от страх,че пак ще падна,не се изправях.Страхливецът в мен ме караше да лежа безпомощна,без да се боря за свободата и достойнството си.Умирах...!Да!Умирах всяка ве ...
  3579 
Вървя по пътя на нощта,
следвам лунната светлина,
а стъпките ми отекват в мрака,
отдавна забранен звън,
зашумоля камбаната на влака, ...
  721 
Не за пръв,не за последен,а за пореден път,не пак,а направо отново се скарах с родителите си и както обикновенно света се стовари върху плещите ми,под формата на крясаци и мятане на различни предмети,насочени към мен.Очите на майка ми,както и на баща ми добре ми показваха,че пак съм сгафила някъде,а ...
  1551 
Дълго чаках да се върнеш,
с очи подпухнали от плач.
Молех се поне внимание да ми обърнеш...
Живота ми потъна в здрач.
Исках нежно пак да ме прегърнеш, ...
  941 
Много съм тъпо.Много съм просто.
Със всеки ден по малко изтъпявам,
все се хиля.
Нямам време по-умно да ставам,
от това да пия. ...
  1044 
Насред
тъмнината,мълчалива седях...
Плаках,унивах,заспивах...
И пак светлина във тунел видях,
намирах си пътя...умирах! ...
  1008 
Толкова болка...
Толкова тъга...
Защо да живея,
по-добре да умра.
Дойдоха на скоро, ...
  889 
Седя сега сама,
търся същността на нощта.
Гледам звездите на небето,
търся една звезда.
Усещам в себе си детето, ...
  884 
сняг....душа...
а в нея тъмнина
една лъжа покриваща съня
седи тупти...сърцето ми не спи
един живот...изпълнени мечти ...
  944 
Стръхливецът съзрял опасността
умрял за сетен път и пак е жив.
Храбрецът с високо вдигната глава
напуска този свят,а след себе си оставя мит.
Страхливецът живота си запазил ...
  841 
Това, което дадохàдушата.
Това, което получихàтъгата.
Това, което не опознахàлябовта.
Това, което не изпитахàомразата.
Това, което изгубихàсмисъла. ...
  1702 
Мога да започна с това, как се разцепих днес колко ми е замъглено сега,но не няма да започна така...дори няма да го спомена в текста, който ще прочетеш сега...Та днес както обикновенно трябваше да ходя на даскало и да се занимавам с глупостите наречени учители. Реших обаче, че тъй като имам само два ...
  1782 
Propuestas
: ??:??