Аз съм... онзи, най-силен и смел лъч светлина, който е успял да си пробие път насред сивите облаци в небето.
Аз съм... онази студена капка дъжд, нарочно попаднала в окото ти, без да си я искал.
Аз съм... онази позната песен, която не спираш да си тананикаш, без да помниш от кога.
Аз съм... онзи лек полъх на вятъра, който усещаш всеки път, щом вървиш по пустите улици.
Аз съм... онзи любим цвят, който внася разнообразието в сивотата на деня.
Аз съм... онази усмивка, която истински щастливият човек не може да свали от лицето си.
Аз съм... онази сълза в очите, която остава прикрита зад фалшивите усмивки.
Аз съм... онази сълза, търкулваща се по бузата всеки път без капка срам.
Аз съм... онзи топъл поглед, който стопля дори и дълбоко скованото от студ сърце.
Аз съм... онази пукнатинка, която всеки има в сърцето си.
Аз съм... онази малка, сладка болка, която всеки иска да изпита поне веднъж.
Аз съм... онази празнота, която всеки се опитва да игнорира.
Аз съм... онзи скрит копнеж и желание към нещо недостижимо.
Аз съм... онази дума, която никога няма да бъде изречена.
Аз съм... онзи аромат на пролет и малко дъжд.
Аз съм... онзи вътрешен глас, който шепти най-правилното.
Аз съм... онзи момент, който всеки очаква и когато ще блесне.
Аз съм... онази лъжа, която всеки ще повтаря докато е жив.
Аз съм... онази истина, която никога няма да излезе наяве.
Аз съм... онова чувство, което всеки се страхува да изпита.
Аз съм... онази промяна, от която всеки се нуждае, но го е страх да предприеме.
Аз съм... онази причина, поради която Ти си тук.
Аз съм... онзи смисъл, който много малко разбират.
Аз... аз съм всичко това, от което имаш нужда.
А ти какво си?