29 нояб. 2009 г., 10:51
2 мин за четене
Аз съм... онзи, най-силен и смел лъч светлина, който е успял да си пробие път насред сивите облаци в небето.
Аз съм... онази студена капка дъжд, нарочно попаднала в окото ти, без да си я искал.
Аз съм... онази позната песен, която не спираш да си тананикаш, без да помниш от кога.
Аз съм... онзи лек полъх на вятъра, който усещаш всеки път, щом вървиш по пустите улици.
Аз съм... онзи любим цвят, който внася разнообразието в сивотата на деня.
Аз съм... онази усмивка, която истински щастливият човек не може да свали от лицето си.
Аз съм... онази сълза в очите, която остава прикрита зад фалшивите усмивки.
Аз съм... онази сълза, търкулваща се по бузата всеки път без капка срам.
Аз съм... онзи топъл поглед, който стопля дори и дълбоко скованото от студ сърце.
Аз съм... онази пукнатинка, която всеки има в сърцето си.
Аз съм... онази малка, сладка болка, която всеки иска да изпита поне веднъж.
Аз съм... онази празнота, която всеки се опитва да игнорира. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация