И така... Къде всъщност свършва приказката и къде започва реалността? Това се питах много дълго време. Щастливо време, сляпо време... Сега съм будна повече от всякога. Дали съзнанието ми осъзна, че този сън днес е невъзможен или животът включи алармата си - не знам. Не ми се анализира точно къде и как свърши всичко мечтано и започна всичко реално. Но ще анализирам все пак. За да може, когато някой друг се събуди, да има готова теория и за да мога и аз самата да си обясня така необяснимото доскоро.
1.Детство мое...
Аз съм дете от първите поколения на демокрацията - малко объркан, но много свободен период. Тогава бях под крилото на баба и дядо. Спомням си, че имахме съседка, която всяка сутрин посрещах на терасата със синия двупръстов знак и усмивка. Тя беше „ бесепарка”. И все пак винаги ми се усмихваше, даже ми пускаше бонбони „Хръц –Хръц” . Баба и дядо също бяха много мили. Много ме обичаха. Спомням си, че дядо ме би само веднъж. Шляпна ме с колана и ми беше останала някаква червена ч ...