Бащата седна на дивана и хвана малката ръчичка на момчето.

    – Не се страхувай, синко, недей! Този мръсен вирус не може да ни победи! Виждаш ли баба ти?   

    – Тя ти прави мекички, банички и какво ли още не! Тя не се плаши от нищо!

    – Да, тате! А защо баба не се плаши? – момчето погледна баща си с грейнали очи. Значи отново ще го пуснат на улицата , да си играе с другите деца.

    – Тате, разкажи ми още за баба!

    – Това се е случило, когато тя е била малко момиче. Тогава в България и някои други държави е имало една друга болест. Тя се е наричала „червен бацил“ ! Червеният бацил също атакувал хората. Не им давал да си строят къщи! Нямало автомобили! Около този бацил имало един кръг от лоши хора. Те се наричали „Патриций“. Когато чуели, че някой говори лошо за червения бацил, те му докладвали и бацилът ставал още по-зъл! Атакувал ги отново!

     – Как ги атакувал? – попита момчето.

    – Ами плащал им много малко за извършената работа! Нареждал да им спират периодично водата, тока ...Нямало хладилници в магазините, нито телевизори ...И за да си купят храна, стояли дълго време на огромни опашки!

     – А после? – детето отвори широко очи.

Това продължило с десетилетия. Но един ден хората се пробудили! „Повече така не може!“ - казали си те. В тази група от хора била и баба ти и майката на генерал Венци! Нали си го виждала по телевизията? – момчето кимна с глава и леко се усмихна.

     – Така все повече хора си казвали: „Не ни е страх!“

Много, много хора излизали на улицата и червеният бацил започнал да отстъпва. Хората започнали да оздравяват и да не се страхуват от партийците!

Животът се променил. Ще се преборим и с днешния вирус! Сега си измий ръцете, изяж си портокала и включи лаптопа за да си поприказваш с Гошко.

      – Тате, тате, може ли да разкажа тази история и на Гошко?

      – Може! Нека и Гошко я разказва! Страхът е лош съветник. Не трябва да се плашите!