- Къде е вашата болна?- попита жената, седнала до мен.

Любопитството в очите ù бе видимо. Маслиненозелените сенки по клепачите ù  блестяха под лампите на болничният коридор, в края на който бяха паркирани инвалидните колички. Сивият бастун в дясната ù ръка изглеждаше доста износен,  но на топката в края му бяха налепени розови стъклени камъчета, които ме накараха да се усмихна. Жената бе на около 50 години, русата ù коса бе старателно прибрана със шнола, камъчетата на която бяха в същия цвят с тези на бастуна.

- Аз съм болната!- казаx с усмивка.

Жената потупа с ръка коляното ми.

- Ах, не предположих! Не ти личи, браво на теб!

Светлите ù очи ме погледнаха радостно, ако не беше бастуна до нея и аз сигурно щях да ù задам същият въпрос.

Винаги когато имам контролен преглед, се старая да изглеждам по-добре даже от другите дни, може би съм си втълпила, че ако се чувствам красива, тази болест ще ме напусне, вече 2 години идваме и си отиваме с нея, но поне когато изляза от болницата, се чувствам  пълноценна. Колко много болни има тук! Млади и стари, та дори и деца! Благодаря на Аллах, че аз съм добре, че до сега не ми се е налагало да взимам инвалидната количка от дъното на коридора!

 - От колко време си болна, момиче?

 - От две години, а вие?

 - Аз вече от 20 години... С MS станахме дружки вече, много неща ме научи тази болест, но най-важното, което разбрах е, че аз съм акумулаторът на своя живот, аз го изтощавах, обръщайки внимание на злобните хора около мен, давайки втори и трети шанс на всеки, който ме е наскърбил! Вече не! Ето виж този бастун, той ми e единствената подкрепа, дава ми сигурност, без да чака нещо от мен! А може и да чака, знам ли го?! - засмя се жената на глас.

 - Аз се обвинявам понякога, че постъпвам много егоистично...- прошепнах, стараейки се никoй да не чуе гласа ми.

 - О не! Всеки трябва да е малко егоист, иначе загубваш играта!

 - Но аз не мога като преди да съм активна с приятелите си, нямам сили...

 - Знаеш ли, когато разбрах за болестта си, тя все още бе неизвестна за много хора, никой не ми повярва, защото и аз като теб давах цялата си енергия на околните, но за разлика от здравите хора, нашата енергия много бързо ce изчерпва, а за да се зареди, на нас ни трябва лечение, което невинаги е сполучливо - каза жената, потупвайки с бастуна си. - Ето, това ми е подарък от самата мен, ако бях по-влюбена в себе си, нямаше да го има този бастун! Така че преди да правиш нещо, мисли дали това ще те зареди с енергия, или ще Te изсмуче цялата!

Погледнах жената разбиращо. Явно тя бе права след цели 20 години ''стаж'' при множествената склероза, а аз съм  все още стажантка.

 - Работиш ли?

 - Да разбира се, иначе как?!- казах с ентусиазъм.

 - Браво! Знаеш ли колко млади хора искат да се пенсионират по болест, което е много жалко! Те не разбират, че болестта, вече дошла при нас, се настанява именно защото ние сме прекалено гостоприемни! Казали са старите хора, че сечаща брадва ръжда не хваща! - повдигна извитата си вежда жената.

 - Аз си работя, а вие?- попитах просто така.

 - Разбира се! Това е най-хубавото нещо, което всеки може да направи за себе си! Не си ли забелязала чужденците, които идват да почиват тук лятото, забележи - те не са пенсионери! Работят и за това живея по-дълго! Аз съм балерина!

Балерина ли?! Щях да извикам на глас от изненада, но се спрях, слагайки ръка на устата си. Тази жена с бастуна, с маслиненозелените сенки и шнолата бе балерина!

 - Питаш се как мога да танцувам? -хитро ме погледнаха зелените очи.

 - Хммм, да...

 - Ето с този приятел сме на сцената!- каза тя, повдигайки бастуна си. - Никога не съм си мислела да оставя танцуването! Дори и болестта не можа да ме откаже, сега уча децата да танцуват!

Погледнах я възхитена от лъчезарната ù усмивка, говорейки за професията си. Пред кабинета имаше навалица от болни, които чакаха направление за ТEЛК.

Но по-важното направление, от което всеки от нас имаше нужда, бе именно пътят към желанието да бъдем здрави и щастливи.

Множествената склероза е автоимунна болест, при която се наблюдава дегенерация на нервите на централната нервна система – тези на мозъка и на гръбначния стълб. При случаите на множествена склероза имунната система атакува собствения миелин – вещество, което обгръща нервите и е от ключово значение за тяхната проводимост и също така помага при предаването на нервните импулси. Като следствие от това електрическите импулси, които се движат по нервите, се забавят и самите нерви започват да се разрушават. Колкото повече стават засегнатите нерви, толкова по-затруднени стават функциите, контролирани от нервната система като речта, ходенето, писането, зрението и паметта