16 ago 2012, 9:49

Балерина 

  Prosa » Otros
962 0 4
4 мин за четене

- Къде е вашата болна?- попита жената, седнала до мен.

Любопитството в очите ù бе видимо. Маслиненозелените сенки по клепачите ù  блестяха под лампите на болничният коридор, в края на който бяха паркирани инвалидните колички. Сивият бастун в дясната ù ръка изглеждаше доста износен,  но на топката в края му бяха налепени розови стъклени камъчета, които ме накараха да се усмихна. Жената бе на около 50 години, русата ù коса бе старателно прибрана със шнола, камъчетата на която бяха в същия цвят с тези на бастуна.

- Аз съм болната!- казаx с усмивка.

Жената потупа с ръка коляното ми.

- Ах, не предположих! Не ти личи, браво на теб!

Светлите ù очи ме погледнаха радостно, ако не беше бастуна до нея и аз сигурно щях да ù задам същият въпрос.

Винаги когато имам контролен преглед, се старая да изглеждам по-добре даже от другите дни, може би съм си втълпила, че ако се чувствам красива, тази болест ще ме напусне, вече 2 години идваме и си отиваме с нея, но поне когато изляза от болницата, се чувствам  пълноценна. Колко много болни има тук! Млади и стари, та дори и деца! Благодаря на Аллах, че аз съм добре, че до сега не ми се е налагало да взимам инвалидната количка от дъното на коридора!

 - От колко време си болна, момиче?

 - От две години, а вие?

 - Аз вече от 20 години... С MS станахме дружки вече, много неща ме научи тази болест, но най-важното, което разбрах е, че аз съм акумулаторът на своя живот, аз го изтощавах, обръщайки внимание на злобните хора около мен, давайки втори и трети шанс на всеки, който ме е наскърбил! Вече не! Ето виж този бастун, той ми e единствената подкрепа, дава ми сигурност, без да чака нещо от мен! А може и да чака, знам ли го?! - засмя се жената на глас.

 - Аз се обвинявам понякога, че постъпвам много егоистично...- прошепнах, стараейки се никoй да не чуе гласа ми.

 - О не! Всеки трябва да е малко егоист, иначе загубваш играта!

 - Но аз не мога като преди да съм активна с приятелите си, нямам сили...

 - Знаеш ли, когато разбрах за болестта си, тя все още бе неизвестна за много хора, никой не ми повярва, защото и аз като теб давах цялата си енергия на околните, но за разлика от здравите хора, нашата енергия много бързо ce изчерпва, а за да се зареди, на нас ни трябва лечение, което невинаги е сполучливо - каза жената, потупвайки с бастуна си. - Ето, това ми е подарък от самата мен, ако бях по-влюбена в себе си, нямаше да го има този бастун! Така че преди да правиш нещо, мисли дали това ще те зареди с енергия, или ще Te изсмуче цялата!

Погледнах жената разбиращо. Явно тя бе права след цели 20 години ''стаж'' при множествената склероза, а аз съм  все още стажантка.

 

 

 - Работиш ли?

 - Да разбира се, иначе как?!- казах с ентусиазъм.

 - Браво! Знаеш ли колко млади хора искат да се пенсионират по болест, което е много жалко! Те не разбират, че болестта, вече дошла при нас, се настанява именно защото ние сме прекалено гостоприемни! Казали са старите хора, че сечаща брадва ръжда не хваща! - повдигна извитата си вежда жената.

 - Аз си работя, а вие?- попитах просто така.

 - Разбира се! Това е най-хубавото нещо, което всеки може да направи за себе си! Не си ли забелязала чужденците, които идват да почиват тук лятото, забележи - те не са пенсионери! Работят и за това живея по-дълго! Аз съм балерина!

Балерина ли?! Щях да извикам на глас от изненада, но се спрях, слагайки ръка на устата си. Тази жена с бастуна, с маслиненозелените сенки и шнолата бе балерина!

 - Питаш се как мога да танцувам? -хитро ме погледнаха зелените очи.

 - Хммм, да...

 - Ето с този приятел сме на сцената!- каза тя, повдигайки бастуна си. - Никога не съм си мислела да оставя танцуването! Дори и болестта не можа да ме откаже, сега уча децата да танцуват!

Погледнах я възхитена от лъчезарната ù усмивка, говорейки за професията си. Пред кабинета имаше навалица от болни, които чакаха направление за ТEЛК.

 

Но по-важното направление, от което всеки от нас имаше нужда, бе именно пътят към желанието да бъдем здрави и щастливи.

 

 

 

 

Множествената склероза е автоимунна болест, при която се наблюдава дегенерация на нервите на централната нервна система – тези на мозъка и на гръбначния стълб. При случаите на множествена склероза имунната система атакува собствения миелин – вещество, което обгръща нервите и е от ключово значение за тяхната проводимост и също така помага при предаването на нервните импулси. Като следствие от това електрическите импулси, които се движат по нервите, се забавят и самите нерви започват да се разрушават. Колкото повече стават засегнатите нерви, толкова по-затруднени стават функциите, контролирани от нервната система като речта, ходенето, писането, зрението и паметта

 

 

 

 

 

 

 

 

© Нигяр Хамидова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "ако бях по-влюбена в себе си, нямаше да го има този бастун"
    ...
    "Те не разбират, че болестта, вече дошла при нас, се настанява именно защото ние сме прекалено гостоприемни! Казали са старите хора, че сечаща брадва ръжда не хваща!"

    Да, но има една тънка граница, когато човек трябва да определи точно силата на замаха на брадвата, както и дебелината на дрървата, които отсича.

    Защото, ако е по-влюбен в себе си, ще държи по-дълго брадвата.

    Но никога не трябва да се оставя "танцуването".

    Има една мисъл - "ако всеки обича себе си,ще съм спокойна ,че за всеки е погрижено." Която няма нищо общо с егоизма...


    Хубав разказ!
  • За егоизма, истина си е...
  • Здравей, ЖАНЕТ!Здравей,КадирСлед вашите коментари на мен ми е много трудно да ви отговорям,защо ли?Много ме глезите
  • С Кадир... защото на мен ми е трудно да коментирам
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??