Никой не им вярваше, че са само приятли. На времето тя беше много красива - дребничка, ала с едър бюст, и с очи черни и лъскави, като гръцки маслини. Носеше косата си на опашка, която игриво разпиляваше, когато тръскаше глава, за да бъде по-убедителна. Той пък - дребен и амбициозен, като повечето Наполеоновци (така впрочем му викаха колегите - Наполеон), с ясносини очи, червеникаворуса коса и червеноруси силно извити мигли. Умееше да влиза под кожата на момичетата и по бригадите (по времето на соца думата "бригада" имаше особен привкус на фриволност и безгрижие) доста от тях опитваха умелите му ласки, а на сутринта го гледаха с влажния и предан поглед на задоволена жена. Той пък гордо носеше смучките по врата си.

  Беба и Наполеон се запознаха като студенти, събираха се да учат заедно, посля тя му помогна да си намери жилище в София и да се устрои. Той пък я запозна с Нано. И Беба, тази луда глава, се ожени и разведе за 24 часа само и само да спре Нано да ходи в Съюза на специализация. Направо не е за вярване, че са възможни тези неща! И май добре направи, защото и до днес, вече 40 години, Беба и Нено са заедно. Само дето си нямат деца. Един Бог знае каква е причина. Дали онзи криминален аборт, който Беба тихомълком направи по време на следването, дали нещо друго...

  А къщичката им е китна и хубава. Сега се води, че е в квартал на София, ама и двамата си знаят, че са от село. В двора, под наклон към оградата, най-напред започват да цъфтяват лалетата и зюмбюлите. После идва ред на перуниките, на паричките, на белия люляк. В прилежно обработените карета подават стръкчета доматите, лука и картофите.

  А Наполеон все така е обичан гост в тази просторна и извехтяла като самите тях къща на два етажа, със старовремска подреба и паяжини по таваните.

  Ето го Мерцедесът с цвят металик - спира пред портите. Напорлеон пъргаво скача и понеже знае, че синджирът е само да плаши крадците, ловко го отвърта и отваря, за да вкара колата в двора. По стръмната пътека към къщата води новата си жена - твърде млада (с какво му бе изпила ума е ясно, но той - с какво нейният - загадка).

  Сляпата булонка души нозете на посетителите и се мушвна вътре. Кухнята е на приземния етаж. Голяма кръгла маса, застлана с мушама, чака своите гости. Наполеон предвидливо е купил пържоли и салати.

  - Бебо, кажи как направи кожата над лакътя си гладка! На! Пипни! И нейната е същата!

  Беба се дърпа свенливо назад.

  Няколко години след като се беше развел, Наполеон, в пристъп на отчаяние, й бе казал:

  - Бебо, да знаеш, че бих опитал... с теб...

  - Как не! - беше го стрелнала с очи-въглени Беба. - Да си изкарваш комплексите с мен!

  И никой от тях не повдигна повече въпроса.

  Новата е хубава, със сини очи, също като Наполеон, малко по-височка от него, тиха и усмихната.

  - Бебо, да знаеш, намерих я най-после; онази, голямата и истинската! Никога до сега не съм изпитвал толкова силна обич. Не любов, то е друго. Макар че е също толкова силно, колкото онази първата, ученическата... ти знаеш.

  Беба всичко знаеше за своя дългогодишен приятел. Прав беше - този бляск и трепет в погледа му досега не бе виждала. И погледна своя Нано, попрегърбен и побелял, който сипваше ракийката да се чукне с гостите.