Бебешки сън

Някога виждал ли си как спи едно бебе? Спокойно, върху топлите тела на своите родители. Без притеснение за минало, бъдеще или настояще! Чувстващо се в безопастност, неосъзнаващо заплахата, която може да го сполети! Ехх, защо не мога и аз да спя така, спокойно. Вместо това, всяко мое заспиване бива прорязано от кошмар, а нощта - изкривена от виковете след всяко събуждане. След вика всичко изпада в гробна тишина, даже вече и съседите не чукат от горния етаж, явно са свикнали.

- Заспивай - казах аз успокойтелно. - Достатъчно се потруди! - след тези думи тя заспа, най-накрая приспивателното пое ефект върху нея. Бяха нужни два часа и много здраво „боричкане", за да й подейства най-сетне.

            Вече е три без пет след полунощ. Усещам как тя вдишва и изтишва, усещам белия й дроб как се издува и свива, подпрян върху моите гърди. Тези червени устни, леко притворени, явно е настинала, охх, как минава всеки безценен дъх през устата й. Тя диша бавно, но дълбоко, спокойно, уравновесено! Сърцето тупти бавно, долавям му ритъма върху своето, мелодията на живота - красива е, ритмична, но бавна. Тези красиви, бистри кафяви очи са скрити под клепачите й, които току-що мръднаха: може би сънува нещо. На лицето й се изписа една широка усмивка - да спинкай, сънувай само красиви сънища. Дългите й кестеняви коси ме галят нежно, гъмжащи от живот, блещукащи под лунната светлина, идваща от прозореца. Краката й леко се стягат поради импулсите, изпратени от мозъка под влияние на съня, пръстите на краката са й изтръпнали, а цялата тя е настръхнала. Тези пищни гърди, притиснати между моите, това красиво, изваяно коремче и под него - най-важното, извора на живот, там откъдето се пръква всеки човек. Учудващо тесен процеп, а какви големи хора са излизали и излизат все още.

            Тя спи спокойно! Чудя се, ако стана дали ще ме усети. Тъй дълбоко заспала, безценно! Спинка това ангелче, без да подозира нищо. Спи спокойно, уютно върху моето голо топло тяло. Охх, тъй бленуван бебешки сън, как ти се наслаждавам дори и като те гледам как обитаваш душите и телата на другите хора. Жертва на този сън, тя спи дълбоко, без да чувства заплаха, сънувайки блага и удоволствия, полянки с цветя и приятни хора. Но не само жертва на този сън, жертва и на живота. Ето, тази вечер се запознахме, а тя вече ми даде всичко. Вече се довери в обятията ми и заспа, сакяш ме познава!

            Спинкай, глупчо, спинкай! Наслаждавай се на последния си сън! Ти не си само жертва на живота, но си и моя жертва. Ти ми даде всичко, без да ме познаваш, а аз възнамерявам да си го взема, ВСИЧКОТО. Това няма да боли много! Смъртта на плътта е болезнена първоначално, но тя води до безсмъртност на душата! Аз ще те освободя от този твой затвор, за да бъдеш безсмъртна. Благодаря ти за всичко, благодаря ти, че се отдаде цялата на мен, а после ти ще ми благодариш! Ще ми благодариш, на мен, звяра! 3:00 след полунощ, време е да посрещнеш безсмъртието!

            Охх, бебшки сън, поредната жертва ми изпрати. Лунната светлина обсипва кървавото легло, гледката на кръв на лунна светлина е невероятна! Но разбитото сърце още повече затаява дъх, това сърце, което държа в дясната си ръка! Спинкай спокойно, мое малко ангелче, защото повече няма да се събудиш!