Останахме още два дни в Пуерто Суарес. Когато имаш боливианос в кеш всички врати се отварят. Купих си лаптоп,който да ми върше някаква работа. Свързах се с едни типове, платих им щедро и те ни направиха чисто нови кетапи. Олеле майко – вече не съм Красимир, а Хуан. Поисках да ме пишат от Испания, макар че не съм много добре с езика. Но на боливиец изобщо не приличах.Те са едни грозновати и изпити мучачос, а аз съм красавец в сравнение с тях. Кики нежно ме наричаше Хуанито. Като ми шепнеше така – направо мед и капеше от устицата. Все още ме бройкаше с онзи горящ поглед. Черните и ресници, тъмната коса като водопад и цялото и тяло ме подлудяваше. Почти не излизахме из градчето, защото не бяхме на туризъм. Приготвих бразилски реали и боливианос в една торба за рушвет / въпреки, че имахме паспорти / и ни закараха до границата с Бразилия. На границата едни млади войници ни размотаваха близо час и с начумерени лица запитаха Кики какво ще правим в Бразилия. Тя хвърляше най-нежните си погледи към мен и им говореше, че сме годеници и отиваме в Рио да се оженим в най-голямата катедрала. Номерът май не минаваше ,те ставаха още по-мрачни и затова се наложи да извадя торбата с парите. Колко се освежи обстановката и как бързо подпечатаха паспортите няма да ви описвам… Прегръщах силно моето момиче, докато минем границата и се отдалечихме с най-бързи темпове към Корумба. На границата платих на един амиго и успяхме да седнем в раздрънкан автобус с разпорени седалки и много любопитни селяни. Градът е до границата и най-хубавото е ,че има и летище, до колкото разбрах - малък аеропорт, но все ще има някое самолетче за бегълци… Вечерта бяхме в хотела и от терасата се виждаха преливащите цветове на залеза. Вече бях по-спокоен, но след оня пердах още се оглеждах и ослушвах. Не ми се искаше да получа някоя изненада в последния момент преди голямото офейкване. Първо трябваше да реша накъде на хванем. Латинска Америка ми беше дошла до гуша с тези биячи. Пристигнал бях с Инчето на туризъм, минах през мафиотите и сега с моята перла Кики се преоткривахме взаимно. Имах доста фантазии спрямо нея. През нощта се любихме ,но и двамата бяхме изнервени и не се получи онази магия, която преживяхме в колибата. Нощта обгърна градът, а сърцето ми не спираше да тиктака заедно с часовника на стената. Исках да съм корав пич, но страхът ме стискаше още . Станах посред нощ и зачуках по клавишите на лаптопа. Отворих си пощата и като видях имейла, който се мъдреше там стомахът ми се сви на топка…Стана ми задушно, гърдите ми се раздираха от спазми…
/следва продължение/
© T.Т. Todos los derechos reservados