Останахме още два дни в Пуерто Суарес. Когато имаш боливианос  в кеш  всички  врати се отварят. Купих си  лаптоп,който да ми върше някаква работа. Свързах се с едни  типове, платих им щедро и те ни направиха чисто нови  кетапи. Олеле майко – вече не съм Красимир, а Хуан. Поисках да ме пишат от Испания, макар че не съм много добре с езика. Но на боливиец изобщо не  приличах.Те са едни  грозновати  и изпити мучачос, а аз съм красавец в сравнение с тях.  Кики нежно ме наричаше  Хуанито. Като ми шепнеше така – направо мед и капеше  от  устицата. Все още ме бройкаше   с онзи горящ поглед. Черните и ресници, тъмната коса   като водопад  и  цялото и тяло ме подлудяваше.  Почти не излизахме  из градчето, защото не бяхме на туризъм. Приготвих бразилски реали  и боливианос  в една торба за рушвет / въпреки, че имахме  паспорти /  и ни закараха до границата  с  Бразилия. На границата  едни  млади  войници ни размотаваха  близо час  и  с  начумерени  лица запитаха  Кики  какво ще правим  в  Бразилия. Тя  хвърляше  най-нежните  си  погледи  към мен  и  им говореше, че  сме годеници  и отиваме  в  Рио да се  оженим в най-голямата  катедрала. Номерът май не  минаваше ,те ставаха още по-мрачни  и затова се  наложи  да извадя  торбата с парите. Колко  се  освежи обстановката  и как бързо подпечатаха  паспортите  няма да ви описвам… Прегръщах  силно моето момиче, докато минем границата  и  се отдалечихме  с  най-бързи темпове  към Корумба. На границата платих на един амиго и успяхме да седнем в раздрънкан  автобус  с разпорени седалки  и  много любопитни селяни. Градът е до границата  и най-хубавото  е ,че има и летище, до колкото разбрах  -  малък аеропорт, но все ще има някое  самолетче  за бегълци…  Вечерта бяхме в хотела  и  от терасата се виждаха  преливащите  цветове на залеза. Вече  бях  по-спокоен, но след  оня пердах  още се оглеждах и ослушвах. Не ми се искаше  да  получа  някоя изненада  в  последния  момент преди голямото офейкване. Първо  трябваше да реша накъде на хванем. Латинска Америка ми беше дошла до гуша  с тези биячи. Пристигнал    бях с Инчето на туризъм,  минах през мафиотите и сега  с моята  перла  Кики  се  преоткривахме  взаимно. Имах  доста фантазии спрямо нея. През нощта  се любихме  ,но  и двамата бяхме  изнервени и не се получи  онази  магия, която преживяхме  в колибата. Нощта  обгърна  градът, а сърцето  ми не спираше  да тиктака  заедно с часовника на стената. Исках да съм корав пич, но страхът  ме стискаше  още . Станах  посред нощ  и  зачуках по клавишите на лаптопа. Отворих си пощата и  като видях имейла, който се  мъдреше там  стомахът ми се сви на топка…Стана ми задушно, гърдите ми се раздираха  от спазми…
  /следва  продължение/