Пътувам през Лудогорието. Времето е приятно топло. В нивите покрай пътя чернеят угари и жълтеят стърнища. Тук-таме още се вижда неузряла царевица. Един комбайн привършва блок със слънчоглед.
Минавам през няколко селища и във всяко от тях видях коне. Коне всякакви на вид и на цвят. Коне с червен, черен или сив косъм. Коне петнисти. Коне по улици и поляни, впрегнати и свободни, по един на пайвант или по няколко спънати и скупчени на едно място.
На излизане от едно село до Исперих отляво се редят къщи без градини, а отдясно се е ширнала голяма поляна с десетина коня. Между тях пет-шест смолисто-чернокоси деца тичат подир футболна топка. Край пътя пасат две кози. Наблизо до тях е полегнал старец. Лакетът на едната му ръка е опрян на тревата, а главата си подпира с длан. С другата ръка държи къса тояжка и човърка нещо пред себе си. Спрях колата.. Поздравих го, приклекнах до него, а той веднага:
– Откъде си, младо момче?
– От далече съм. От ... Южна България. – Изръсих бързо отговора, не зна ...