Страхотен човек е колегата Ицо – бодър младежки дух за 60-те му години, винаги готов за купон, готино чувство за хумор, ще ти направи услуга и няма да чака да му връщаш... С една дума – готин, та дрънка! Бил и чешит, ама аз това го разбрах едно лято, когато двамата с него се озовахме на служебните бунгала край морето. Ех, че хубави времена бяха – бази за летуване на море, на планина, намалени такси ни осигуряваха работодателите... Е, плажа беше на километър и половина и наблизо нямаше магазин за хляб, ама кой ти гледа! Пък аз този артикул – хляба – мога и без него. Който яде хляб – да му мисли! Така се случи, че от нашия град бяхме само ние,  другите бунгала се обитаваха от непознати нам колеги от цялата страна. Не че накрая на смяната не се събирахме всички около една маса, обединени по дух от фирмата-майка, ама в началото с Ицо си седяхме пред нашето бунгало. Аз режа салати, пържа картофи, а той обръща кебапчета върху барбекюто и си говори с младежа Митко, който тогава беше на пет години и половина и ходеше залепен като гербова марка за мен. То, щото баща му по това време работеше в чужбина, та и да искаше горкото, нямаше за кого друг да се залепи. Слагам аз масата, Ицо налива ракия, а Митко, боцнал оттук-оттам в чинията си, хукна да играе с децата в другия край на лагера. Достатъчно близо, за да ми пред очите и достатъчно далече, за да не ми се забиват виковете им като свредла в ушите.

Та, казваме си „Наздраве” и продължаваме да си говорим за разни работи. Ама на мен ракията не ми хареса:

- Виж какво – казвам на Ицо – много ми е люта твоята ракия. Аз обичам меки ракии.

- Да, бе, „П.....ка гроздова” – намигна ми той, пък аз се учудих, че е забелязал, че само такава си поръчвам.

Подавам му чашата:

 - Изпий я ако искаш... все едно, че сме се целунали. – и на свой ред му намигам.

- Абе ... не е все едно – отговаря ми той след няколкосекундна пауза.

- Е, де!

А Ицо се смее. След малко измърморва като на себе си:

- А бе аз отдавна ти имам мерак, още откакто дойде при нас на работа, ама...

- Е, де! Е, де!

И пак се смеем. Взехме пак да си разправяме разни истории с колеги. После разговора се завъртя около децата му, които бяха големи и си ходеха на почивка с гаджета, та стигна до бившата му жена, която се запознал на кораба, където работел. Изглежда на Ицо след няколко ракии му се беше доприказвало, иначе избягваше да обсъжда личните си работи. Знаех, че се оженил късно и сравнително бързо се развел. Знаех и че след развода си не е имал връзка, най-малкото никой не е разбрал за такава. Преди да започне работа във фирмата бил моряк на корабите по Дунава и разказваше весели истории оттогава. Сега разговора се въртеше около жените:

- Като тръгнем на курс с пасажерски кораб, може и два месеца да сме на кораба. Бях в каюта с Драго, разбирахме се с него, обаче оня взе да се сваля с барманката Галя. То и на нея не са й трябвали много увещания, щото една вечер Драго ме настигна по коридора – Хайде, вика, да ми освободиш терена тази вечер, че съм застъпил Галя за фустата. Нали е приятел, съгласих се. Една вечер се изкарва как да е, ама тия здравата ги беше треснал хормонът и почти всяка вечер взеха да ме заключват отвън. Разменяхме вахти, ходих да играя карти до сутринта с колеги, ама на третата седмица вече от недоспиване краката ми се петлееха.

Веднъж се случи така, че Драго трябваше да ме смени на вахта. Бре, да дойде, да дойде, няма го хайванинът му с хайванин! Сетих се аз, че пак е с Галя, бягам бързо до каютата, отварям вратата с ряз и що да видя – Драго опънат върху койката, барманката се мята като побесняла отгоре му. Всичко по нея се тресеше, а оня само дето не припада от кеф. Върнах се пак обратно, изкарах и неговата вахта, ама пред очите му все онази картина и усещам панталоните си все по-тесни... Драго дойде гузен и се хвърли да ми се извинява, ама то нали съм знаел как е...Слушай какво, викам му, знам аз как е, ама няма да стане вашата работа тъй, не стига дето не мога да се наспя като хората, не стига дето ти поемам вахтите, ами съм и на сухо, бе! Ще те уредим, бе – скочи Драго. И какво правиха-струваха с Галя, но ми уредиха сгледа с готвачката на кораба. Познавах я, то кораб, не е необятно, всички се познавахме. Казваше се Наска, беше си заоблена навсякъде, където трябва и ловеше окото. Пък то на мойто око много не му трябваше, можеше и хич да не го отварям. Както и да е...Два-три пъти ме каниха при нея в кухнята, тя ме черпеше с торта и си говорехме. Уговорихме се като спрем в Будапеща да се срещнем и да отидем някъде двамата... След това се подразбираше, че ще продължим вечерта в нейната каюта. Вечерта, бръснат, лъснат и с ръб на панталона чакам като влюбен, тя пристига – докарана с модерен шлифер, с прическа и грим... Абе постарала се жената всичко да е както трябва. Разходихме се и решихме да седнем да ядем сладолед в една сладкарница. Аз, нали съм кавалер, помагам й да си съблече шлифера, дърпам й стола... Не щеш ли изтървах го този шлифер, мамка му! Наведох се да го взема и както съм наведен хвърлих поглед към краката й. А тя сложила една къса пола (пък досега съм я виждал само с панталони) и през чорапогащника прозират едни синьо-лилави разширени вени... Край! Както се бях наточил, както през пет минути си проверявах ципа дали не се скъсал от напрежение, тъй ми секна мерака, спадна ми и напрежение, и всичко! Край!

Тук Ицо замълча и си наля.

- И какво стана после? Ходихте ли в нейната каюта? – питам го колкото да продължи.

- Ами! То ми умря... меракът!

- Е, добре де, не отиде ли в каютата й поне? Не? Тя не се ли разсърди?

- А разсърди се, даже много се разсърди. Отишла при Драго и при Галя и им казала друг път да не пращат такива пе......и.

- Аууу много си се изложил, да знаеш! – смея се аз.

Той, обаче, остана сериозен:

- Ами какво да правя! Аз съм такъв – всичко може да е наред, ама едно нещо само да ми се навре в окото, може един косъм да е и не мога....

- А бе – викам му – не си бил много на зор ти, щом за такава глупост си се заловил... Голяма работа, затваряш очите или гасиш лампата и толкоз!

- Е така де, амаа...

- И после какво стана?

- Е, какво, замазах работата с Наска, не ми се сърди много, пак ми даваше торта, ама...

- ... си остана на сухо, а?

Ей така разбрах, че Ицо бил чешит и че имало и такива мъже дето ще останат на сухо, ако някой косъм или разширена вена им се навре в окото. Затова, за да не страдате от такива суши, драги мъже, решението е само едно: Затваряте очите! Тогава всяка жена ще е идеална, без дефекти!

Като мен! Щото Ицо ми има мерак!