Страхотен човек е колегата Ицо – бодър младежки дух за 60-те му години, винаги готов за купон, готино чувство за хумор, ще ти направи услуга и няма да чака да му връщаш... С една дума – готин, та дрънка! Бил и чешит, ама аз това го разбрах едно лято, когато двамата с него се озовахме на служебните бунгала край морето. Ех, че хубави времена бяха – бази за летуване на море, на планина, намалени такси ни осигуряваха работодателите... Е, плажа беше на километър и половина и наблизо нямаше магазин за хляб, ама кой ти гледа! Пък аз този артикул – хляба – мога и без него. Който яде хляб – да му мисли! Така се случи, че от нашия град бяхме само ние, другите бунгала се обитаваха от непознати нам колеги от цялата страна. Не че накрая на смяната не се събирахме всички около една маса, обединени по дух от фирмата-майка, ама в началото с Ицо си седяхме пред нашето бунгало. Аз режа салати, пържа картофи, а той обръща кебапчета върху барбекюто и си говори с младежа Митко, който тогава беше на пет год ...