(Без)Делниците на един писател- част 32

– Да видим какво си имаме тук! Сбирка на клуба на треторазрядните изтривалки на божествени задници. Как я карате, братлета?

– Рафаиле, би ли ми припомнил колко точно Апокалипсиса сме проспали, че да доживеем подобно нещо. Низвергнат, прокуден, паднал и осъден… А сега… Началник?

– Михаиле! Радост за очите ми е да видя разкаялата се твоя грозна мутра най-после да свежда почтително поглед пред мен.

– Самаиле, ние сме близнаци. 

– Така е, но аз съм прелестният оригинал, а ти- недодяланото копие.

– Роден съм две минути преди теб.

– Значи аз съм усъвършенстваният прототип. Все едно, как е настроението, дръвници?

– Не знам кое е по-шокиращо. Че ти стана божествен наместник, или че все още не си сринал със земята реалността ни през първите пет минути. 

– Гавраиле, обиждаш ме. Аз съм изключително организиран. Ето ви списък на новите правила…Ъ-ъ, имам предвид стъпките, с които да повишим ефективността на семейната фирма. Точка първа: Сутрин, вместо псалмите във възхвала на светлината ще упражнявате изтънчен сарказъм. Чувството ви за хумор е по-овехтяло и от любимите налъми на Дъртия. А доколкото си спомням, са изработени от първото сътворено от него дърво. За обяд ще правим промоция на забавния начин на живот, като разбира се аз ще съм главно рекламно лице. Хората ще сe редят на опашки за оня свят като разберат, че може да изглеждат и една стотна толкова добре, колкото изглеждам аз, преживявайки най-сладките нощи в живота си . Нямам търпение да пусна новите договори в “печатницата”. А за вечеря ще ви оставя храна за размисъл на тема: “Самаил- най-доброто нещо, което можеше да се случи на закостенялата сбирщина сексуално незадоволени пенсионери, в която са се превърнали воините на Светлината..”

– Това е катастрофа. Нито повече, нито по-малко.

– Благодаря, благодаря! Радвам се, че оценявате таланта ми!

– Защо ли се заблуждавахме, че след безброй хилядолетия, прекарани в абсолютната тъма ще се научиш на смирение? 

– Смирението е за тези, които не знаят колко неотразими са всъщност. Аз никога не съм имал този проблем..

– Жалко, че Анаил отсъства.

– Че защо? Спокойно мога да сритам със същия хъс който и да е от вас отзад и резултатът ще е дори по- впечатляващ. Ангелчето на любовта най- сетне получи шанс да покаже малко креативност. Все пак, не може цяла вечност аз да му уреждам личния живот.

– Ха-ха! Самаил ревнува! Богинята избра друг пред него, с когото да изследва най-затънтените местенца на външния свят. А кой знае, може и на вътрешния си.

Дружният смях на ангелите бе подкрепен от искрената усмивка на Господаря на Тъмата. Следвайки йерархията при безсмъртните, той бе втори по сила и право да седи на небесния престол след върховния бог, в случая- богинята. Затова и му бе възложено да управлява едновременно и Мрака и Светлината в отсъствието на Аделина и Анаил. 

И макар идването му на власт да създаде доста противоречия, ангелите следваха строго установените от хилядолетия правила, което автоматично значеше че ще се подчинят на всяка заповед на брат си, докато тя не бъде отменена от него или от Аделина. 

– Какво? Мислите, че няма да се справя? 

Рафаил, който също като по-големия си брат обичаше жлъчните шегички, се зае съвсем сериозно да парира сатирата на Самаил.

– Разбира се, че ще се справиш. Просто самолюбието ти ще направи всичко възможно първо да ни докаже, че сме били абсолютни идиоти да ти се доверим.“ Братя, този път ще е различно. И вместо да изразявам тийнейджърския си бунт пред тате, ще се правя на тежкар като си меря пишката с братята си.” Колко оригинално!

– Рафе, естествено, че този път ще е различно. Защото ще бъде много по-забавно.

Ангелите поклатиха глави с ясното съзнание, че за да се съхрани Равновесието, ще се наложи да направят компромис с личните си съображения. Всички си спомняха отлично какво стана, когато те излязоха на преден план. Все още сърбаха попарата на Михаил.

Самаил, макар да се шегуваше с ангелите, бе приел напълно присърце задачата да управлява двете половини. Все пак бе за предпочитане пред укротяването на неконтролируемата стихия, в която се бе превърнала Аделина. Не, че не му беше приятно да го прави, просто бе твърде…пристрастяващо. А на него не му се щеше да става роб на страстите си. Все пак репутацията му, изграждана цели ери бе на господар, а не на гладен за ласки домашен любимец.

Затова и с радост се съгласи тя да се отдалечи от него. Още от първата му среща с нея, на интервюто в снежнобелия офис с черни орхидеи, той разчете безпогрешно колосалната енергия, която притежаваше и за която тя самата нямаше и бегла представа. Последвалият му сблъсък с Анаил и изборите, които се наложи да направят заедно само затвърдиха увереността му, че макар да е изгубил част от себе си, с нея е платит за нещо много по-скъпо и ценно.

“Интересните времена са сцена за изявата на най- умелите актьори, а именно - новаторите. Кой по-добре би изиграл една роля от онзи, който искрено вярва , че и той и образът му са едно и също? Ние се нагърбихме с отговорността да живеем във времето на една такава визионерка, която едновременно е цяла зараждаща се вселена, но и огромна бездънна черна дупка. И ще носим последствията от следването на моралния си кодекс, обути в протритите си цървули на безкрайно добри, но и напълно безполезни намерения. Защото в крайна сметка не плановете, а начинът по който се осъществяваме е важен. Каквото и да решим, тя ще е пътеводната ни светлина. Или поне ще е така докато от нея не се пръкнат нови и вероятно абсурдно подобрени нейни млади версии. Но за това имаме цяла една вечност, а дотогава…

Паднах от небесата, лишен от родната светлина. Дадох шанс на тъмнината и завоювах за награда безмерното сияние на най-висшата корона в лицето и сърцето на една неосъзната прелъстителка. За да се създаде стабилност, трябват най-малко три точки. Триъгълник. Но когато те са разположени по най-безумния възможен начин, вътре във фигурата се създава възможност за невъобразим хаос… и още нещо.

Човечността на богинята е нейната уязвимост. Там, където моята сила е най-голяма. Тя беше загадка, която отговаряше правилно на всяко изпитание, което поставях. Анаил- чистотата, вярата, отдадеността на висшата цел. И аз- един господар, който тепърва се учи как да си служи с мощ, с която се сблъсква за пръв път. 

Аз съм този, който я тласка към бездната, хвърля я в огъня и я обучава как да се наслаждава на собствената си тъмнина. Той е онзи, който ще я издърпа от там, ще я защити с крилете си от пламъците и ще освети мрака ѝ с блясъка на битието. За да направи избор между двама ни, тя ще трябва да се раздели със себе си.

Но аз няма да и го позволя. Нито пък той. Ние сме единствените, които можем да ѝ покажем как от разкъсаната си душа да сътвори нова. За нас няма бягство. Няма и спасение. И това е същевременно най-прекрасното и най-ужасното нещо на света, в който ние тримата определяме хода на историята.”

Самаил обичаше да разсъждава над въпросите на Битието. Даже да знаеше, че в новата си роля ще му се наложи да упражнява размишленията си по-рядко и за по-кратки интервали от вечността, той изобщо не планираше да се откаже изцяло от тях. Е, може би щеше да разнообразява деня си с принуждаване на братята си да маршируват под звуците на адска какофония, просто за да провокира творческото им мислене по отношение на справедливо отмъщение към личността му в близкото бъдеще, както и да внесе малко колоритен смут в родното си царство, спускайки бариерата за няколко хиляди зажаднели за действие изкусителки-сукуби, но като цяло планираше да се придържа към основните правила на Баланса и да подхожда практично към живеещите в облаците създания. А именно- да ги сваля на земята с железните си, изковани в адските огньове на рационализма, доводи. Все пак заповедите на божествения наместник притежаваха тежестта на закон…